Снимка: iStock
Един от най-светлите дни в българската традиция е празникът Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, когато душата на Иисус се възкачва на небето. През 2026-а празникът се пада на 21 май (четвъртък).
Спасовден се празнува от хлебарите, сладкарите, цветари, хотелиери. По традиция на този специален ден се слага празнична трапеза.
Наименованието Спасовден идва именно от спасението на душата на Христос точно на 40-ия ден след Възкресението. Паралелно с това християнско схващане за спасението на духа, съществува и още едно вярване, което приписва спасителна сила на този специален ден.
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, Иисус Христос се среща с учениците си в продължение на 40 дни, за да им разказва за Небесното царство. На 40-ия ден той се възкачва на небето и изпраща на своите чада Светия дух, като не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Празникът се чества още от 4-5 век и е залегнал дълбоко в християнските традиции. Поверието гласи, че ако на Спасовден вали обилен дъжд, годината ще е плодородна, а посевите – буйни и благодатни. Затова по традиция на този ден се прави обреден молебен за дъжд и се пеят обредни песни, обикалят се нивите и ливадите.
В нощта срещу Спасовден страдащите от нелечими болести могат да получат чудодеен лек, с помощта на красиво самодивско благоуханно цвете, според народните предания и митове. Вярва се, че в тази необикновена нощ русалки и самодиви пръскат роса по нивите и ливадите, в която има целебна сила. Затова хората излизат рано призори и се търкалят в росната трева, за да са здрави през цялата година.