Обичаи за Спасовден. Снимка: istock
На 29 май (четвъртък) ще отбележим празника Възнесение Господне или Спасовден. На този светъл християнски празник имен ден празнуват всички, носещи името Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Сотир.
Възнесение Господне се празнува винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, когато душата на Иисус се възкачва на небето.
Празникът е почитан от българите както днес, така и в миналото. Със Спасовден са свързани и някои любопитни поверия и обичаи.
Един от обичаите за Спасовден е, че в навечерието или с изгрева на самия ден се отива на гробищата, а къщните врати се оставят отворени, за да си „излязат“ безпрепятствено мъртвите.
Жените оставят на гробовете и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, сготвен фасул или ориз, мляко. Вярва се, че мъртвите „вземат“ храната, а ако няма – слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват.
Със Спасовден е свързана и една стара традиция, която хората са създали за продължение на рода, ако причината за безплодието в семейната двойка е в мъжа.
Жени, които са омъжени повече от година и не са забременели, могат в нощта срещу Спасовден да „излекуват“ безплодието си. Те трябва да преспят под растението росен (самодивско цвете) с придружител, с когото нямат кръвна връзка – най-често овчар или мъж от друго село. Това е решение за продължаване на рода, което не се е считало за изневяра.
Някога имало обичай в източните райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, да преспиват в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото.
Според друго поверие, в тази необикновена нощ русалки и самодиви пръскат роса по нивите и ливадите, в която има целебна сила. Затова хората излизат рано призори и се търкалят в росната трева, за да са здрави през цялата година.
В миналото имало обичай в нощта срещу Спасовден да се събират билки и лековити треви. Старите хора вярвали, че растенията на този празник имат специална лековита сила.
Роса от Спасовден се събира и се използва за измиване, ако човек страда от болест.
Според едно поверие, на Спасовден се „отключва“ лятото. Казва се: „Дойде ли Спасовден – идва и жътвата“. Земеделските стопани започват активна работа на полето след този ден.
Вярва се, че ако на Спасовден вали – годината ще е плодородна.