10 поверия за Илинден

Старо поверие е, че ако светецът е сърдит на хората, ще им прати градушка

19.07.2026г. / 17 36ч.
Мария Дуковска
В българския фолклор светецът е възприеман като господар на гръмотевиците. Снимка: istock

В българския фолклор светецът е възприеман като господар на гръмотевиците. Снимка: istock

Православната църква отбелязва Илинден на 20 юли, когато почита паметта на свети пророк Илия. Празникът е съпътстван от множество народни вярвания, обичаи и забрани, предавани от поколение на поколение.

В българския фолклор светецът е възприеман като господар на гръмотевиците, светкавиците и небесния огън, който властва над бурите и дъждовете.

На Илинден своя имен ден празнуват Илия, Илиян, Илин, Илиан, Илияна, Илиана, Илина, Илинка, Илинда, Илка, Илко, Илчо и Искра.

Ето 10 могъщи поверия за Илинден:

  1. Старо поверие гласи, че ако човек работи на Илинден, може да го удари гръм.
  2. Забрана за къпане в реки и езера. Освен за морето, на места се вярва, че и реките стават „лоши“ след Илинден и могат да дръпнат човек под водата. Друго народно вярване е, че на Илинден морето взима жертви и затова не бива да се влиза във водата. Или ако се влиза, да сме много бдителни. Илинден се отбелязва на 20 юли по нов стил, а на 2 август е по стар стил. Според народната традиция на Илинден хората не бива да се къпят във водоеми, защото свети Илия обичал да си взима курбан.
  3. Който влезе пръв в дома ни – такава ще ни е годината, гласи друго поверие. Затова трябва да внимаваме и кой ще бъде първият гост в дома ни, защото според това какъв човек е, такава ще бъде и годината ни. Традиционно това поверие се отнася за Игнажден, но в някои села са свързали обичая и с Илинден.
  4. Прави се курбан чорба като израз на почит към свети Илия. Тъй като Илинден е важен и за животновъдите, в Родопите и други райони се правят курбани, за да се измоли закрила за стадата. Жертва се най-често овен или агне, месото се вари в казан и се раздава на всички присъстващи за здраве. Това е и повод за общоселски събор, събиране на рода и веселба.
  5. Змиите се крият на този ден. В някои райони на България се вярва, че на този ден змиите и гущерите „се скриват“– след Илинден те започват да се прибират по дупките си и вече не са толкова опасни. Това поверие е част от цикъла на природата и бележи началото на подготовката за есента, въпреки че летните жеги все още не са отминали.
  6. Българите в миналото са вярвали, че ако на Илинден има дъжд с гръмотевици, реколтата няма да е добра. Орехите и лешниците ще са празни и кухи.
  7. Старо поверие е, че ако светецът е сърдит на хората, ще им прати градушка като изсипе от ръкава си ледени зърна. 
  8. Не се работи на Илинден. Според поверията на този ден не бива да се работи, за да не се разсърди свети Илия, който е смятан за господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. За да умилостивят светеца, хората не работели на този ден.
  9. На Илинден се гадае. В миналото на Илинден се е гадаело за времето и реколтата. Ако вали – се смята, че годината ще е плодородна. Ако е ясно – ще има суша. Също така се казва, че „какъвто е денят на Илинден, такъв ще е и денят на Преображение“ (6 август) – друг важен летен християнски празник.
  10. Билките са лековити на този ден. Според народни поверия, ако на Илинден наберем билки и подправки, те ще са лековити и ще помагат при треска, висока температура, болки в очите, рани. 

Свързани статии