Православната църква отбелязва Илинден на 20 юли, когато почита паметта на свети пророк Илия. Празникът е съпътстван от множество народни вярвания, обичаи и забрани, предавани от поколение на поколение.
В българския фолклор светецът е възприеман като господар на гръмотевиците, светкавиците и небесния огън, който властва над бурите и дъждовете.
На Илинден своя имен ден празнуват Илия, Илиян, Илин, Илиан, Илияна, Илиана, Илина, Илинка, Илинда, Илка, Илко, Илчо и Искра.
Ето 10 могъщи поверия за Илинден:
- Старо поверие гласи, че ако човек работи на Илинден, може да го удари гръм.
- Забрана за къпане в реки и езера. Освен за морето, на места се вярва, че и реките стават „лоши“ след Илинден и могат да дръпнат човек под водата. Друго народно вярване е, че на Илинден морето взима жертви и затова не бива да се влиза във водата. Или ако се влиза, да сме много бдителни. Илинден се отбелязва на 20 юли по нов стил, а на 2 август е по стар стил. Според народната традиция на Илинден хората не бива да се къпят във водоеми, защото свети Илия обичал да си взима курбан.
- Който влезе пръв в дома ни – такава ще ни е годината, гласи друго поверие. Затова трябва да внимаваме и кой ще бъде първият гост в дома ни, защото според това какъв човек е, такава ще бъде и годината ни. Традиционно това поверие се отнася за Игнажден, но в някои села са свързали обичая и с Илинден.
- Прави се курбан чорба като израз на почит към свети Илия. Тъй като Илинден е важен и за животновъдите, в Родопите и други райони се правят курбани, за да се измоли закрила за стадата. Жертва се най-често овен или агне, месото се вари в казан и се раздава на всички присъстващи за здраве. Това е и повод за общоселски събор, събиране на рода и веселба.
- Змиите се крият на този ден. В някои райони на България се вярва, че на този ден змиите и гущерите „се скриват“– след Илинден те започват да се прибират по дупките си и вече не са толкова опасни. Това поверие е част от цикъла на природата и бележи началото на подготовката за есента, въпреки че летните жеги все още не са отминали.
- Българите в миналото са вярвали, че ако на Илинден има дъжд с гръмотевици, реколтата няма да е добра. Орехите и лешниците ще са празни и кухи.
- Старо поверие е, че ако светецът е сърдит на хората, ще им прати градушка като изсипе от ръкава си ледени зърна.
- Не се работи на Илинден. Според поверията на този ден не бива да се работи, за да не се разсърди свети Илия, който е смятан за господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. За да умилостивят светеца, хората не работели на този ден.
- На Илинден се гадае. В миналото на Илинден се е гадаело за времето и реколтата. Ако вали – се смята, че годината ще е плодородна. Ако е ясно – ще има суша. Също така се казва, че „какъвто е денят на Илинден, такъв ще е и денят на Преображение“ (6 август) – друг важен летен християнски празник.
- Билките са лековити на този ден. Според народни поверия, ако на Илинден наберем билки и подправки, те ще са лековити и ще помагат при треска, висока температура, болки в очите, рани.