Семейство

Аз съм с дислексия

12.10.2009г. / 11 34ч.
Аз жената
Аз съм с дислексия

Със дислексията се сблъсках във втори клас. В началото всичко беше наред, но скоро се появи проблем. Когато по математика започнахме да учим таблиците за умножение и деление, те се оказаха най-големият ми кошмар, а уроците оттам нататък по математика – истинско мъчение.
Когато взехме урока с таблицата за умножение с две, госпожата ни даде за домашно да я научим и на другия ден да я кажем наизуст. Дотук добре. Аз дотогава бях добра ученичка и нямах проблеми с ученето, бях много ученолюбива и любознателна (и до днес съм такава). Прибрах се вкъщи и по-късно започнах да я уча таблицата. И се появи проблем. Прочетох я сигурно двайсетина пъти, но щом затворих учебника и се опитах да я кажа наум, блокирах. 8.2=... и до там. Не можех да се сетя за отговора. Поглеждах, отново прочитах таблицата, пак опитвах и пак не успявах да я запомня. На другия ден съучениците ми без проблем я казаха, но на мен ми беше трудно и тайно поглеждах таблицата в учебника.
Впоследствие всички тези таблици за умножение и за деление се оказаха истинско мъчение. Опитвах и опитвах, не можех да ги науча, да ги запомня. Освен това ние трябваше вече да се учим да решаваме задачи наум, без сметала и пръсти. Което за мен се оказа страшно трудно. Да смятам през едно се оказа лесно, но през две и повече... мозъкът ми просто блокираше. Често в часовете по математика поглеждах съучениците си и се смайвах как си решаваха задачите наум, без да се затрудняват и напъват. Аз не можех така. Ако не смятах с пръсти, никога не стигах до отговора колко е например 38+12 = ... В главата ми имаше едно празно поле, отговорът просто не идваше. Мозъкът ми не издържаше и отказваше да решава задачи. Математиката се превърна в омразен предмет, ставаше ми лошо като видех задачи. Вкъщи не исках да си уча уроците по математика. Нашите ми се караха, смятаха ме за мързелива. Но не бях. Опитвах се, опитвах се да решавам задачи, но не се получаваше. На класни и контролни се представях зле, но не ми пукаше. Просто този предмет не беше за мен. Истински ад настъпи от пети клас нататък. Учителката ни по този предмет беше възможно най-ужасния учител на света. Всеки ден взимахме нов урок, 5-6 задачи решавахме в училище и пак по толкова ни даваше за домашно. Ако някой не си знаеше урока, ако не беше подготвен да бъде изпитан, тя се ядосваше и удряше с ръка по бюрото или чина, или пък с тебешира по дъската, тропваше с крак и се караше. Уроците от пети клас нататък бяха цяла сложност за мен, истински лабиринт – дроби, уравнения, формули и т. н. Всеки следващ урок ставаше все по-сложен и объркан. Гледах задачите на дъската и нищо не разбирах. А пък формулите госпожата държеше да ги запомним. Как ти! Тези формули ми се виждаха като някакъв объркан лабиринт, цялата математика беше плетеница от лабиринт. Не можех да решавам задачите на изпитите и в полето за отговори пишех “Не знам”. Госпожата ми пишеше двойки, много се ядосваше, че не разбирам задачите, че не ги решавам... Аз се опитвах да й обясня че ми е трудно, но тя не искаше и да чуе. Когато ни раздаваше писмените работи, показваше моите на целия клас, а на мен ми ставаше гадно. Толкова непоносим и труден беше този предмет, че се отказах да слушам в часовете, ами най-често гледах през прозореца или пък на последната страница в тетрадката си драсках разни глупости. Бях потисната, чувствах се глупава. Геометрията също ме затрудняваше. Научих геометричните фигури, но каква за Бога е разликата между тъп и остър ъгъл в един триъгълник? На мен триъгълниците ми се виждаха еднакви. Не разбирах за какво трябва да ги знам различните ъгли в триъгълниците – нима това е важно в живота?

После ме преместиха в друго училище. Там обясних на учителката по математика колко ми е труден предметът, и за моя изненада тя прояви разбиране. Не се караше за двойките, които получавах, не искаше много от мен. Но за да премина в следващия клас, ми се налагаше на изпити да престъпя един от принципите си – да не преписвам и да не подсказвам. Но нямах друг избор, само така щях да мина.
В средното ми училище, където учих после, за щастие попаднах на още по-добра учителка. Съучениците ми, поне повечето, също не можеха да решават задачи като мен и се измъчваха. Затова там госпожата ни пишеше задачите с отговорите, а ние ги преписвахме. Така беше и на класни и на контролни. Не получавахме високи оценки, за да не се усъмни някой, но за мен нямаше значение.
И по други предмети имах проблеми, като българския например – така и не разбрах уроците по български. Важните неща ми беше трудно да запомня. Даже като малка не знаех какво е съществително, прилагателно, глагол, сега знам само последното. От българския научих единствено какво е глагол, просто и сложно изречение, единствено и множествено число, окончанията, правописа, видовете изречения, пренасянето на части от думи на нов ред и малко пунктуация. Само дето и до днес малко не знам как правилно да поставям запетайките. Какво е сказуемо и до днес не знам. Писмените работи по литература също ми бяха трудни, поне докато не попаднах после на добра учителка, която всичко обясняваше и при нея бавно взимахме материала, но поне всичко схващахме.

Известно време се мислех за тъпа и глупава, докато когато бях в 10 клас веднъж не гледах един филм по “Холмарк” – “Сред приятели – историята на Рич Донато”. Главният герой имаше същите проблеми като моите. Останах втрещена, защото мислех, че само аз имам проблеми с ученето и нищо не разбирам, а се оказва че има други като мен! И че дори проблемът ми си има име – дислексия. Поуспокоих се. Но ми стана ясно обаче, че искам или не, дислексията ще е част от мен и завинаги и ще ми пречи в някои аспекти в живота. И тя наистина ми пречи. Аз не само не мога да смятам – не мога и да съм самостоятелна, пак заради дислексията. Така и не се научих да си връзвам обувките – просто тези възли са толкова сложни... Гледам другите и до днес им се учудвам как го правят, толкова сложно и извънземно ми изглежда. Не мога и да готвя – за мен е направо учудващо че хората имат толкова рецепти в главата си, готвят без да поглеждат книги, знаят кога кое да сложат, какво им трябва. Много пъти съм гледала майка ми, баба ми и сестра ми как готвят и не спирам да им се чудя “Ама как успяват?”. Има неща, които на мен ми се виждат толкова сложни и трудни, неща, от които мозъкът ми просто блокира и отказва да ги възприеме. Допреди години дори часовникът ми беше труден – чак в 9 клас го научих. На компютъра се научих да работя сама, с помагало до себе си, но в началото не разбирах какво е операционна система, какво браузър. Сега с някои неща се оправям. Късмет е, че в интернет има добър компютърен форум, а съфорумците винаги ви обясняват внимателно и нагледно. Така всичко схващам. Някои от нещата, които не научих в училище, ги научих по “Дискавъри”. Благодарение на това, че в рамките на един или два часа (зависи от филма) с прости обяснения, компютърни графики, опити и сравнения схващах неща, които в учебниците така сложно ги бяха написали.

Именно от “Дискавъри” научих какво е магнитно поле и как действа, какво е антигравитация. Единствено материя и до днес не знам какво е.

Когато влязох в сайта ви и видях конкурса, се зарадвах много. Защото за дислексията не се говори, а трябва. Учителите или не знаят за нея или отказват да я приемат. Има немалко деца и ученици с дислексия. Имат трудности в училище, но вместо разбиране, срещат укори че са мързеливи и им лепват етикет “мързел”. За онези, които като мен имат трудности с математиката – те няма да могат да влязат в средно училище или поне трудно ще влязат, защото изпитите за тях са непосилни. Аз след 8 клас учих в училището за деца с увреден слух в София ( с увреден слух съм) и там приемът за щастие беше по документи. Много исках да уча, но това беше единствената алтернатива. Другаде нямаше да ме приемат без изпит. За съжаление повечето деца нямат моя късмет.

Пиша всичко това с надеждата да може нещо да се промени за децата и учениците с дислексия. Те трябва да бъдат диагностицирани, учителите трябва да знаят за нея, учебните програми трябва да бъдат съобразени с такива ученици. Трябва открито да се говори за този проблем. Децата с дислексия не са глупави, просто имат трудности. Нуждаят се от повече подкрепа и разбиране.

Сега съм на 25 години. живея с родителите си. Подиграват ми се, че не съм самостоятелна. А аз се уморих вече да обяснявам какво е дислексията. Сега, слава Богу, поне рядко имам неприятни моменти заради нея. Единствено неприятно и гадно ми е, като излизам да пазарувам. Защото не мога да смятам, не знам ще стигнат ли парите. Чувствам се зле като попадна в конфузни ситуации заради дислексията. Бих искала да ви помоля да препоръчате на децата в сайта филма на “Холмарк”. Той най-добре показва дислексията. Ще се радвам да се направи нещо за дислексията – хората трябва да знаят за нея и да проявяват разбиране. Трябва да се изхвърли остарялото мислене, че ученикът е мързелив. Между мързел и дислексия има голяма разлика.

Радвам се, че нещо се прави за децата с дислексия. Искам за тях училището да стане по-лесно и приятно, да им е по-лесно, като знаят какво им е.

* * *

Всеки десети човек в света страда от дислексия
Излезе книжката Аз и дислексията
Изложба на талантливи деца и младежи с дислексия в Русе

Коментирай
4 rate up comment 1 rate down comment
Асоциация "Мария Кюр ( преди 11 години )
Здравейте, Поли,Поздравяваме Ви за решителността да разкажете своята история толкова искрено и неподправено. Сигурни сме, че много хора във Вашето състояние изпитват същите трудности, но се притесняват да ги споделят. И така, проблемът остава скрит, което неминуемо води до неговото задълбочаване. Според нас за тези проблеми трябва да се говори открито и с разбиране, за да може повече хора да знаят какви са трудностите, породени от дислексията и да не бъркат това състояние с "мързел" или нещо подобно. Нашата Асоциация е партньор в международен проект, чиято основна цел е да подпомогне учащите с увреждания като им предостави конкретни съвети и стратегии за справяне в учебния процес. Разработен е т. нар. Уеб ресурс, съдържащ информация за 10 типа увреждания, между които и Дислексия. За всяко едно специалисти, предимно от Великобритания, са разработили конкретни препоръки и съвети в помощ на учащите с увреждания, а и на техните преподаватели. Ресурсът е и на български език, а от м. януари тази година започва и неговото пилотиране.Предлагаме Ви да разгледате информацията в сайта ***.q4s.eu където ще намерите линк към ресурса. В едно от менютата са публикувани Случаи от практиката или с други думи "Историите на учащи с увреждания", които споделят своите трудности и как са се справили с тях. Така се надяваме да помогнем на повече хора да преодолеят синдрома "това се случва само на мен". Тъй като Вашата история, Поли, е много поучителна, възнамеряваме да публикуваме част от нея в ресурса. Надяваме се да нямате нищо против!Ще се радваме, ако посетите сайта и споделите Вашето мнение!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4 rate up comment 0 rate down comment
Petrova ( преди 11 години )
Здравейте всички! От известно време работя като ресурсен педагог и 3 от дечицата ми са с дислексия/дисграфия, а едното е и с дискалкулия. Така, че от първа ръка знам, колко им е тежко на децата с това нарушени в училище. На родителите, които са забелязали този проблем в децата си- и още повече, ако нарушението е диагностицирано от специалист и имат съответния документ, бих им препоръчала да кандидатстват за ресурсно подпомагане (интегрирано обучение). Вече има ресурсни кабинети в доста училища, където с децата работи педагог, логопед и детски психолог (ако се налага)- не се заплаща допълнително. Класният или учителят по съответния предмет, просто нямат физическата възможност (а в повечето случаи- знанията и мотивацията ) да работят допълнително с деца с различни нарушения, да не говорим, че има случаи на открита неприрязън към "бавното", "мързеливо" и т.н дете. Но нека не ставам многословна! Всеки родител сам си решава, но при положение, че децата могат да получат адекватна и специализирана помощ, би било добре да се поинтересуват за възможностите и да направят съответните стъпки, който са в интерес на детето.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 1 rate down comment
Калина ( преди 11 години )
Дислексията наистина е проблем, който е непознат на повечето хора у нас. Жалко, че учителите изобщо не са наясно с това състояние и често те първи етикетират децата като мързеливи, вместо да търсят информация, или поне да я приемат, като им се поднася. Наскоро в София бе открит Институт за детско психично здраве и развитие, имат безплатен телефон 0 800 37 59. Работят добри специалисти, включително проф. Матанова, която е всепризнат специалсит по дислексия в България. Приемат за консултации и терапия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Елена ( преди 11 години )
Добър ден. Аз съм дислетик и знам какво е да неможеш да научиш един урок. 1.Трябва да не се пофтаря един урок. Ако го пофториш 50 пъти няма да го запомниш. И аз немога да си връзвам връзките на обувките.Аз съм в 9 клас и трудно уча. Трябва да се обръща много внимание на такива като нас. Дислексията не е болест край:::ддд :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 0 rate down comment
Лили ( преди 11 години )
Синът ми е почти на 10 г. преди няколко дни казаха, че има дислексия-дизграфия. Същите проблеми има като Поли, само че освен математиката има проблеми и с всички предмети и със спорта - не може да се концентрира и да си координира движенията. Връзването на обувки и часовникът засега няма изгледи да ги научи. Има много добър слух и глас и го бяха поканили в един хор след прослушване, но прослушването беше само с повтаряне на мелодия без думи. Като тръгна на репетиции в хора и трябваше да учи текстовете, проблемът се яви с пълна сила. Въпреки това учим заедно уроците, обяснявам нагледно десетки пъти едно и също, но не смятам да се отказвам. Има малък напредък от първи клас, но в сравнение с другите деца е много назад. Неврологът, който ни консултира каза, че от другия месец ще му включи някои хранитални добавки и витамини за стимулиране на мозъчната дейност. Учителката му проявява разбиране. Ако нещо му помогне, ще споделя с вас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 4 rate down comment
чочко ( преди 11 години )
Имам приятелка на която детето има поставена такава диагноза.Искам да споделя че момиченцето вобще няма желание да седне да учи а е в 7 клас.Учителите вместо да му памагат цяла година да навакса материала те го оставиха на поправителни .Е то сега трагедията в къщи е по-голяма защото тя неможе да се подготви и сигурно ще остане в същият клас.Учителите в нашето училище даже не са чували за това заболяване.Майката представи документ от лекар с диагноза и препоръки към учителите но никаква полза.Незнам може би късно е поставена диагнозата и дали ще може да се помогне на тава дете а тя пее чудесно и се справя блестящо на конкурсите.Иска да учи в музикалното училище но нали се сещате че никой няма да я вземе с тези оценки.Бъдещето на това дете е на дъното на реката защото никой 14 години не постави правилна диагноза.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 8 rate down comment
вили ( преди 11 години )
Марганна неси права за Поли.аз сам маика на дете с дислекция и мн. добре знам за какви кошмари пише тя. от 4 години сме по логопеди и спеиалисти. дететоми е с мн. широки познания и богат речник но само да чуеш как разменя букви цифри как блокира за елементарни и за нас лесни нешта. мн.мн. е трудно дасе преборим . но бавно напредваме.благодаря на всички които ни помагаха и помагат сега
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8 rate up comment 2 rate down comment
Морганна ( преди 11 години )
Поли няма дислексия. Поли си е поставила диагнозата сама. Поли твърди, че има дислексия, а в същото време разполага с доста богат речник и почти не допуска правописни грешки (нещо, което за съжаление не може да се каже за много от нейните връстници, както и за по - младите). Поли може би има затруднения със смятането, но дори те вероятно не са точно това, което тя описва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 2 rate down comment
Sofia ( преди 11 години )
Здрасти Поли, здравейте читатели,аз съм студентка в Германия и уча логопедия. Когато прочетох статията ми стана много гандно, че в България все още няма достатъчно информация в областта на говорната терапия и, че много деца и възрасни страдат по тази причина. Искам само да допълня, че според думите на Поли, мога да заключа, че тя страда не само от дислексия, ами още повече от дискалкуля, което означава точно това, да не можеш да усвоиш и да се справяш със математически задачи. Много често дислексията е съпроводена от дискалкуля. Повечето от децата страдащи от този синдром са с нормално зрение и слух, но имат проблеми със висуалното (зрителното) и аудитивното (слуховото) възприятие, т.е. могат да чуват и виждат нормално, но мозъка им не е способен да обработи и предаде информацията правилно. Поли е била допълнително обременена от намаления си слух! По принцип една терапия на дислексията се прави в предучилища и училищна възраст, но и на по-късна възраст има добри шансове да се постигнат успехи, които малко или много да улеснят ежедневието на пациента. Аз бих препоръчала да се намери един добър и ангажиран логопед, с помощта на които да се разработят компенсационни стратегии за справяне със задачи като смятане, готвене и такива, които изискват последователност във действията. Пожелавам на Поли и на всички останали засегнати от този синдром да намерят решение за проблема.Поздрави: София
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
boriana ( преди 11 години )
moiat sin evav vtori klas.ima probem sas koncentratsiata vav u4ili6e.diktovkite sa korenno razli4ni vava klas ivav ka6i.ve4e hodim na logoped ise nadeiavam ne6ata da potragnat.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Здраве и красота