Семейство

Аз съм с дислексия

12.10.2009г. / 11 34ч.
Аз жената
Аз съм с дислексия

Със дислексията се сблъсках във втори клас. В началото всичко беше наред, но скоро се появи проблем. Когато по математика започнахме да учим таблиците за умножение и деление, те се оказаха най-големият ми кошмар, а уроците оттам нататък по математика – истинско мъчение.
Когато взехме урока с таблицата за умножение с две, госпожата ни даде за домашно да я научим и на другия ден да я кажем наизуст. Дотук добре. Аз дотогава бях добра ученичка и нямах проблеми с ученето, бях много ученолюбива и любознателна (и до днес съм такава). Прибрах се вкъщи и по-късно започнах да я уча таблицата. И се появи проблем. Прочетох я сигурно двайсетина пъти, но щом затворих учебника и се опитах да я кажа наум, блокирах. 8.2=... и до там. Не можех да се сетя за отговора. Поглеждах, отново прочитах таблицата, пак опитвах и пак не успявах да я запомня. На другия ден съучениците ми без проблем я казаха, но на мен ми беше трудно и тайно поглеждах таблицата в учебника.
Впоследствие всички тези таблици за умножение и за деление се оказаха истинско мъчение. Опитвах и опитвах, не можех да ги науча, да ги запомня. Освен това ние трябваше вече да се учим да решаваме задачи наум, без сметала и пръсти. Което за мен се оказа страшно трудно. Да смятам през едно се оказа лесно, но през две и повече... мозъкът ми просто блокираше. Често в часовете по математика поглеждах съучениците си и се смайвах как си решаваха задачите наум, без да се затрудняват и напъват. Аз не можех така. Ако не смятах с пръсти, никога не стигах до отговора колко е например 38+12 = ... В главата ми имаше едно празно поле, отговорът просто не идваше. Мозъкът ми не издържаше и отказваше да решава задачи. Математиката се превърна в омразен предмет, ставаше ми лошо като видех задачи. Вкъщи не исках да си уча уроците по математика. Нашите ми се караха, смятаха ме за мързелива. Но не бях. Опитвах се, опитвах се да решавам задачи, но не се получаваше. На класни и контролни се представях зле, но не ми пукаше. Просто този предмет не беше за мен. Истински ад настъпи от пети клас нататък. Учителката ни по този предмет беше възможно най-ужасния учител на света. Всеки ден взимахме нов урок, 5-6 задачи решавахме в училище и пак по толкова ни даваше за домашно. Ако някой не си знаеше урока, ако не беше подготвен да бъде изпитан, тя се ядосваше и удряше с ръка по бюрото или чина, или пък с тебешира по дъската, тропваше с крак и се караше. Уроците от пети клас нататък бяха цяла сложност за мен, истински лабиринт – дроби, уравнения, формули и т. н. Всеки следващ урок ставаше все по-сложен и объркан. Гледах задачите на дъската и нищо не разбирах. А пък формулите госпожата държеше да ги запомним. Как ти! Тези формули ми се виждаха като някакъв объркан лабиринт, цялата математика беше плетеница от лабиринт. Не можех да решавам задачите на изпитите и в полето за отговори пишех “Не знам”. Госпожата ми пишеше двойки, много се ядосваше, че не разбирам задачите, че не ги решавам... Аз се опитвах да й обясня че ми е трудно, но тя не искаше и да чуе. Когато ни раздаваше писмените работи, показваше моите на целия клас, а на мен ми ставаше гадно. Толкова непоносим и труден беше този предмет, че се отказах да слушам в часовете, ами най-често гледах през прозореца или пък на последната страница в тетрадката си драсках разни глупости. Бях потисната, чувствах се глупава. Геометрията също ме затрудняваше. Научих геометричните фигури, но каква за Бога е разликата между тъп и остър ъгъл в един триъгълник? На мен триъгълниците ми се виждаха еднакви. Не разбирах за какво трябва да ги знам различните ъгли в триъгълниците – нима това е важно в живота?

После ме преместиха в друго училище. Там обясних на учителката по математика колко ми е труден предметът, и за моя изненада тя прояви разбиране. Не се караше за двойките, които получавах, не искаше много от мен. Но за да премина в следващия клас, ми се налагаше на изпити да престъпя един от принципите си – да не преписвам и да не подсказвам. Но нямах друг избор, само така щях да мина.
В средното ми училище, където учих после, за щастие попаднах на още по-добра учителка. Съучениците ми, поне повечето, също не можеха да решават задачи като мен и се измъчваха. Затова там госпожата ни пишеше задачите с отговорите, а ние ги преписвахме. Така беше и на класни и на контролни. Не получавахме високи оценки, за да не се усъмни някой, но за мен нямаше значение.
И по други предмети имах проблеми, като българския например – така и не разбрах уроците по български. Важните неща ми беше трудно да запомня. Даже като малка не знаех какво е съществително, прилагателно, глагол, сега знам само последното. От българския научих единствено какво е глагол, просто и сложно изречение, единствено и множествено число, окончанията, правописа, видовете изречения, пренасянето на части от думи на нов ред и малко пунктуация. Само дето и до днес малко не знам как правилно да поставям запетайките. Какво е сказуемо и до днес не знам. Писмените работи по литература също ми бяха трудни, поне докато не попаднах после на добра учителка, която всичко обясняваше и при нея бавно взимахме материала, но поне всичко схващахме.

Известно време се мислех за тъпа и глупава, докато когато бях в 10 клас веднъж не гледах един филм по “Холмарк” – “Сред приятели – историята на Рич Донато”. Главният герой имаше същите проблеми като моите. Останах втрещена, защото мислех, че само аз имам проблеми с ученето и нищо не разбирам, а се оказва че има други като мен! И че дори проблемът ми си има име – дислексия. Поуспокоих се. Но ми стана ясно обаче, че искам или не, дислексията ще е част от мен и завинаги и ще ми пречи в някои аспекти в живота. И тя наистина ми пречи. Аз не само не мога да смятам – не мога и да съм самостоятелна, пак заради дислексията. Така и не се научих да си връзвам обувките – просто тези възли са толкова сложни... Гледам другите и до днес им се учудвам как го правят, толкова сложно и извънземно ми изглежда. Не мога и да готвя – за мен е направо учудващо че хората имат толкова рецепти в главата си, готвят без да поглеждат книги, знаят кога кое да сложат, какво им трябва. Много пъти съм гледала майка ми, баба ми и сестра ми как готвят и не спирам да им се чудя “Ама как успяват?”. Има неща, които на мен ми се виждат толкова сложни и трудни, неща, от които мозъкът ми просто блокира и отказва да ги възприеме. Допреди години дори часовникът ми беше труден – чак в 9 клас го научих. На компютъра се научих да работя сама, с помагало до себе си, но в началото не разбирах какво е операционна система, какво браузър. Сега с някои неща се оправям. Късмет е, че в интернет има добър компютърен форум, а съфорумците винаги ви обясняват внимателно и нагледно. Така всичко схващам. Някои от нещата, които не научих в училище, ги научих по “Дискавъри”. Благодарение на това, че в рамките на един или два часа (зависи от филма) с прости обяснения, компютърни графики, опити и сравнения схващах неща, които в учебниците така сложно ги бяха написали.

Именно от “Дискавъри” научих какво е магнитно поле и как действа, какво е антигравитация. Единствено материя и до днес не знам какво е.

Когато влязох в сайта ви и видях конкурса, се зарадвах много. Защото за дислексията не се говори, а трябва. Учителите или не знаят за нея или отказват да я приемат. Има немалко деца и ученици с дислексия. Имат трудности в училище, но вместо разбиране, срещат укори че са мързеливи и им лепват етикет “мързел”. За онези, които като мен имат трудности с математиката – те няма да могат да влязат в средно училище или поне трудно ще влязат, защото изпитите за тях са непосилни. Аз след 8 клас учих в училището за деца с увреден слух в София ( с увреден слух съм) и там приемът за щастие беше по документи. Много исках да уча, но това беше единствената алтернатива. Другаде нямаше да ме приемат без изпит. За съжаление повечето деца нямат моя късмет.

Пиша всичко това с надеждата да може нещо да се промени за децата и учениците с дислексия. Те трябва да бъдат диагностицирани, учителите трябва да знаят за нея, учебните програми трябва да бъдат съобразени с такива ученици. Трябва открито да се говори за този проблем. Децата с дислексия не са глупави, просто имат трудности. Нуждаят се от повече подкрепа и разбиране.

Сега съм на 25 години. живея с родителите си. Подиграват ми се, че не съм самостоятелна. А аз се уморих вече да обяснявам какво е дислексията. Сега, слава Богу, поне рядко имам неприятни моменти заради нея. Единствено неприятно и гадно ми е, като излизам да пазарувам. Защото не мога да смятам, не знам ще стигнат ли парите. Чувствам се зле като попадна в конфузни ситуации заради дислексията. Бих искала да ви помоля да препоръчате на децата в сайта филма на “Холмарк”. Той най-добре показва дислексията. Ще се радвам да се направи нещо за дислексията – хората трябва да знаят за нея и да проявяват разбиране. Трябва да се изхвърли остарялото мислене, че ученикът е мързелив. Между мързел и дислексия има голяма разлика.

Радвам се, че нещо се прави за децата с дислексия. Искам за тях училището да стане по-лесно и приятно, да им е по-лесно, като знаят какво им е.

* * *

Всеки десети човек в света страда от дислексия
Излезе книжката Аз и дислексията
Изложба на талантливи деца и младежи с дислексия в Русе

Коментирай
5 rate up comment 0 rate down comment
aaaaaaa ( преди 11 години )
zdraveite . az sam na 15 godini i vse oshte ne moga da cheta gladko kakto da pisha pravilno .. kato bqh po malka .v nachalnoto mi uchilishte klasnata mi rakovoditelka me prenebregvashe kakto ne samo tq i moite roditeli . no edvali dislekciqta e prichinata za negramotnosta mi v rodniq ezik .. zashtoto po matematika i himiq se spravqm otlichno . mnogo knigi sam prochela za da se spravq s problema si no ne mi bqha ot golqma polza .. kak mislite tova dislekcia li e ili prosto umstvena izostanalost .. i shte moga li pone nqkoga da se naucha da pisha pravilno ..
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8 rate up comment 0 rate down comment
nekoi si ( преди 11 години )
До първия *** коментар на Петя 34г - умната.Не вярвам коефициента ти на интелигентност да е повече от 70.Знаеш ли въобще какви хора са имали дислексия - Айнщайн, Да Винчи, Нилс Бор, Рокфелер и много други, които също не си чувала.Хората в това състояние могат да промнят целия свят, защото го виждат различно, което не значи неправилно.Аз също имам дислексия, но проблема ми е главно в разбирането и паметта.Много трудно уча и запомням.Но е много по-добре така, отколкото да съм толкоз умен кат теб!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 8 rate down comment
Петя ( преди 11 години )
"Известно време се мислех за *** и глупава" - Да Поли много е удобно да си намериш оправдание за всичко което не ти изнася. Ами дай за всеки да е така: един застрелял 77 души - НО не можел да носи отговорност за действията си и за това нямало да бъде съден!?!? Друг/а не може това не може и онова НО ОБАЧЕ НЕ Е БИЛ/А мързелив/а ами ..... ела да работиш в моята фирма за ГОЛЯМА заплата "Щото не си мързелива - ами просто нищо не можеш понеже живееш в собствен/удобен свят". Ако може и ТЕЛК нещо да "кихне" - ама "да НЕ ни обиждат, че сме болни"..!!! Ех да "бех и аз прозта" да Ви бачкам и да цъкам състрадателно - КОЛКО ЩЕШЕ ДА Е ГОТ - НАЛИ!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 1 rate down comment
Stunito ( преди 11 години )
Мразя дислецкията, заради това не научих ништо от 2-ри клас чувствам се много глупав покраи мойите приятели.Не научих азбуката а вече съм 7-ми клас просто уча я чета я милиони пъти, но ништо не запомням както и таблицата за умнойение и деление а сега в 7-ми клас е уйасно гадноформули учителката ме накара да науча химичните елементи ,но за немога и правя много правописни грешки в есетата не мога да запомня нищо. ;( ;( ;( -
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17 rate up comment 0 rate down comment
От редакцията ( преди 11 години )
Можете да се обадите и да ви насрочат час за преглед и евентуално ще ви назначат няколко пъти да ходите при тях на изследване - тоест преглед и разговори с невролог, психолог и логопед, накрая ще ви дадат бележка.Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" Клиника по детско-юношеска психиатрия, намира се до Майчин дом, на ул. Здраве или пък може би се влиза и от към другия булевард.Но за повече сигурност за матурата питайте в районния инспекторат по образование - те ще ви кажат. Доколкото знам не се освобождава от матура, а се назначава ресурсен учител, който стои до него на матурата и му помага с каквото се затрудни.Питайте от инспектората има специални училища/техникуми, които приемат без приемен изпит, но с определени заболявания. Не знам какъв е вашият случай. Надявам се да съм помогнала.Ивет Лолова
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
103 rate up comment 0 rate down comment
Павлина ( преди 11 години )
Здравейте на всички! Моето дете същи е с дислексия и сега е в 7 клас. Моля да ми дадете съвет къде да отида за да бъде диагностициран, защото когато има епикриза с точната диагноза може да бъде освободен от матура /поне така ми казаха/.Какво можем да направим за да имат преподавателите човешко отношение към тях. Аз го водих през пролетта на психолог който ни даде бележка че има такъв проблем, но това не означава че нещо се прави в училище за негово що годе прилично обучение. През лятото не благоволиха да работят с сего за наваксване на материала, да не говорим за това че той / не е за това училище, щом не се справя с материала и т.н./
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17 rate up comment 0 rate down comment
Десислава ( преди 11 години )
А аз съм майка на дете с дислексия... и въпреки деветте кръга на ада, през които минах докато осъзная, че детето ми има специфичен проблем - съм горда от своето слънчице. Свикнах да мисля, че не е мързелив, а му е трудно, научих се да бъда търпелива и да обяснявам бавно и с цветни картинки. Научих го да казва "обичам те" без конкретен повод ... Всички ми казват, че е прекрасно дете - уважителен, учтив, възпитан... Знам, че образованието е много важно, но си задавам въпроса - дали след 15 години, когато е на 25 ще е толкова важно, че трудно се оправя с таблицата за умножение щом има калкулатори, а за да няма правописни грешки вече има достатъчно компютърни програми, които да поправят текста...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12 rate up comment 1 rate down comment
Stoimen ( преди 11 години )
Аз наскоро разбрах, че имам дислексия и по-точно дискалкулия и бях ужасен как никой не говори по този въпрос и как никой не знае за това, а всъщност засяга страшно много хора. Даже като споделих с моите най-близки приятели, те ми се изсмяха и още си мислят, че се шегувам.Забелязах, че нещо не е наред още в първи клас. Имах проблеми със събирането на числа и ми се виждаше много трудно. След това като се захванахме с изваждането стана още по-страшно. Като видех задача с минус и просто получавах бяло петно в съзнанието си. Виждаше ми се напълне неразбираемо и непосилно. Моите родители бяха ужасени, че не се справям с нещо толкова елементарно, а те бяха инженери и много държаха аз да разбирам математиката. Баба ми се захвана с мен и с доста усилия успях да се науча да се справям. И до ден днешен имам затруднения с елементарните математически действия. Даже в моята компания като играем белот, всички знаят да не ми дават да броя картите, защото съм много бавен в смятането.Въпреки това, докато бях малък непрекъснато имах проблеми с математиката. Моите родители ми отделяха много по-вече време отколкото на брат ми. Особено като кандидатствах в 7-ми клас за по-елитните гимназии, реших че ще ходя в математическа гимназия, заради компютрите. Имах огромен проблем, че не можех да решавам обикновенни линейни уравнения и не можех да схавана елементарните условия на математическите задачи. Майка ми прекарваше всяка вечер с мен и сме решавали по 4-5 часа на вечер задачи. Бях много мотивиран. Накрая на изпита едвам изкарах 5-ца въпреки многото си усилия. Точно в този период забелязах, че се справям много добре с геометричните задачи. Като видех чертежа и използвайки си фантазията виждах въртящи се триъгълници, удължаващи се прави и т.н. Решавах сложни задачи по геометрия само с въображението си, без да си водя никакви записки. Но като се наложеше да опиша разсъжденията си, допусках много грешки.По-късно в гимназията имах добри учителки, добре обясняваха, но аз като ги слушах и като гледах дъската какво пишат пред очите ми сякаш изкачаше бяло петно и блокирах. Изгубеах нишката непрекъснато. Математиката колкото и да ми беше трудна и да допусках елементарни и глупави грешки в обикновенните пресмятания, много лесно схавах идеи за решаване на задачи и сложни теореми.Госпожата ми по физика забеляза, че разбирам материала перфектно и мога да размишлявам много добре върху теорията, въпреки че абстрактните неща в него се оказаха непосилни за моите съученици и само зубреха формули. Тя ми отдели много време и въпреки моите трудности с елементарни изчисления, бъркане на формули и т.н. стигнах до национална олимпиада по физика, което си беше странно като се има в предвид, че по другите предмети ме мислеха за глупав и даже учителката по химия ме питаше как с физиката мога да се справям а от химия нищо да не отбирам. По-късно разбрах, че хората които имат подобни проблеми развиват силно въображение за да компенсират недостатъците си.Сега в университета срещам още по-големи трудности, защото материала е много, никой няма време да ти го обясни в детайл а на мен все още ми изкачат бели петна докато слушам доцентите да четат лекции. Много ми е странно как така моите колеги винаги успяват да следят логиката на преподавателя и да задават смислени въпроси по време на лекции, докато аз тотално се самоизключвам и нямам си и на идея какво се случва на дъската.Поне от време на време ги шашкам като им обяснявам за някой сложен модел за програмиране и какво може да се прави с него. Само да не ме карат аз да го напиша :)Радостен съм, че успях да си намеря работа в софтуерната сфера, която изисква повече въображение и интуиция, а не толкова помнене на точни команди и т.н.Мисълта ми е, че хората сме различни и всеки трябва да намери това което може да прави най-добре и да не се смущава ако някой му казва, че е глупав. Просто е по-добър в нещо друго...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5 rate up comment 0 rate down comment
Милена ( преди 11 години )
Аз съм на възраст и мога да кажа,че в миналото като ученичка се затруднявах с математиката и в наизустяване на текстове.Сега помагам с лекота на внука ми по математика ,който е в 6 клас и има същия проблем със задачите,но пък затова му се отдават много езиците и в момента учи 3 чужди езика.Животът те учи на логика и с времето,което ти е било трудно преди това-става леко в бъдеще.Ако не ти върви по математика,може да се реализираш в други области като:журналистика,изкуство,спорт,туризъм и др.Математиката не е всичко.Напред!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 0 rate down comment
Виктория ( преди 11 години )
Мила Поли,както някои от коментаторите казват,справяш се чудесно с правописа независимо, дали самостоятелно или с помощ ,а и не само ,имаш талант да изразяваш чуствата си по един прекрасен начин ,чрез писане.От теб би излязла добра писателка. Пиши в книги за чуствата и затрудненията си , повярвай ще успееш.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар