Хризантемата идва от далечна Япония, а всичко идващо от Изтока е забулено с мистицизъм, легенди и дълбока символика.
Според легендите хризантемата се смята за първопричината да съществува изобщо държавата Япония, защото в далечни времена един подобаващо зъл и алчен китайски император изпратил 300 младежи и девойки да търсят растението хризантема, за което се вярвало, че съдържа елексира на живота. Изпратил именно млади, неопитни и невинни деца на острова, защото условието било цветето да бъде набрано от хора с чисти сърца. Обаче девойките и юношите, така и не се върнали и останали да живеят на вълшебния остров, който нарекли Япония.

Хризантемата намира място навсякъде в страната на изгряващото слънце. Златножълтата хризантема на Японски е “кику”, което означава слънце; изобразена е на държавния герб; на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се нарича и орден на Хризантемата.
Така че освен божественото начало и дълголетието, хризантемата е и символ на властта и силата. Тя е изобразявана и върху остриетата на сабите на управляващите.

Привилегия на богатите, но обожествявана и от бедните – хризантемата има и свой национален празник – празникът на Хризантемата, който е на девети септември. Като се замисля за съпоставка у нас имаме само един празник на Розата, но той е доста локален, много неизвестен, а не би било лошо да бъде нашия национален празник с цветно име.

В Япония на деня на хризантемата всички носят на Буда стръкчета хризантема, за да бъдат осветени и съответно отнасят у дома поне по едно цвете, за да гони злите духове, да отдалечава нещастието от дома и да прогонва болестите надалеч. Днес празникът на хризантемата е празник на цветовете. Правят се големи кукли, които достигат дори до 2 м и които са изработени от различни видове и разцветки хризантеми – истински фестивал на цветовете. Предполагам, че е невероятно преживяване и всеки, който е присъствал на този фестивал има какво да разкаже. Обаче не мислете, че японците, а и китайците разхищават цветовете – те ги употребяват в кухнята, за да правят цветна салата.
А китайките украсяват косите си със свеж цвят хризантема, като големината и цвета трябва да съответстват на избрания от нея тоалет.

В Европа хризантемата е позната от xvii век., култивирана е от семена и в днешно време са познати над 400 различни хибридни форми.
Основно се делят на ранноцъфтящи, които се отглеждат на открито и цъфтят септември и октомври. Обичат да бъдат на слънце или полусянка и да се поливат редовно и обилно с вода. Другият основен вид са късноцъфтящи, които са по скоро оранжерийни и можем да се радваме на цветовете им и през зимата. Родените през зимните месеци знаят, че най-вероятно е да получат за празника си букет от хризантеми. А онези, които отглеждат хризантеми в двора си пък, че ако не са ги отрязали може един прекрасен ден да ги видят покрити със сняг, но все така красиви и с ярки цветове. Все пак е по-добре, когато започнат есенните слани и студове да орежем цветовете и да им се порадваме още малко във вази у дома.

В различните краища на света хризантемата символизира различни неща:
В Китай, например, хризантемата е символ на мъдрост и дълголетие, в Япония – на щастие, успех и късмет, във Виетнам – на душевна чистота и бистър разум. И може да забележим, че колкото по на Запад отиваме, толкова по-тъжен облик придобива хризантемата – може би именно поради факта, че е предвестник на зимата, която пък се свързва със смъртта и тъгата.

В Европа хризантемата е символ на дълбоката и безмълвна печал.
Във Франция почитат мъртвите си с хризантеми. Използват ги за направа на венци и украса около гробовете.
В Италия отново хризантемата е цвете на мъртвите и на скръбта.
В българската литература не се сещам за по-тъжен и по-красив начин, по който е описана хризантемата от този на Йордан Йовков в “Последна радост”
“Но очите на Люцкан са в цветето. Разкошна бяла хризантема с нежни и чисти като сняг листца. Вълна от нежност, трогателна доброта и невинност лъхва в душата на Люцкана. Цял един свят, отколешен и хубав, се открива пред очите му, той гледа това чудно цвете, което след веселия празник на лятото донася със себе си тихата меланхолия на есента. Всичко това той най-добре знае, в паметта му нахлуват готовите фрази из неговата наука за цветята. И той забожда хризантемата на гърдите си, усмихва се и радостно и скръбно говори: – Бяла хризантема. Прощаване. Няма вече нова любов!” Когато прочетем това, няма как да не се разчувстваме, но дълбоката символика на това цвете е, че то е по-силно от смъртта и по-велико от войната.

Ако се вглеждаме в цветята, усещаме аромата им и това ще ни направи по-добри, по-чисти и по-разумни същества.

А хризантемите можем да ги разглеждаме и като символ на победата над злото, ненавистта, смъртта и болестта, така че огромен букет или саксия с хризантеми е като един цветен облак от надежда в посивелия есенен пейзаж.

Не бива да се страхуваме от хризантемите или пък букетите от хризантеми да ги възприемаме като проява на лош вкус или лош умисъл.

Не вярвам, че което и да е цвете може да носи негативна енергия или послание – дори магарешките тръни са по своему красиви, да не говорим, че са и много полезни и се използват за лечение на болежки в медицината, а какво остава за тази есенна принцеса на цветята – свежа, ярка, богата... хризантемата, като че ли ни казва – усмихни се, щом аз цъфтя в този сив ден и за теб има надежда, и за теб има любов и топлина.

Купете си хризантема – просто така, без повод... за да има надежда в деня.

* * *

Екзотичната Мурая