Въпрос от читателка за рубриката „Какво те мъчи в любовта?“

Въпрос: Въпросът, който ще ви задам, е свързан с моя сериозен приятел. Заедно сме вече пет месеца и смело мога да заявя, че го обичам и че за този период преживях всичко, което съм мечтаела да ми се случи с един мъж. Чувствам се уверена, щастлива, ценна и приета с всичките ми недостатъци (които определено не са малко).

Като стана въпрос за недостатъци – ето къде се корени проблемът. Мъжът на живота ми се оказва доста дребен на ръст – едва 168 см. Отбелязвам, че все пак той е по-висок от мен. Къде е проблемът ли? В това, че изпитвам страхове. Какво ще кажат хората за избора ми, как изглежда той в очите на другите, когато съм на високи токчета, няма ли да изглежда смешно, ако реша да се обвържа с него завинаги, дали и децата ни няма да бъдат с нисък ръст и т. н.

Всички тези мои комплекси, подчертавам мои, защото той няма никакви комплекси на тема ръст, ме правят много тревожна, съответно напрегната, заядлива, дребнава в отношенията си с него. Това ми пречи да се отпусна и да се насладя на всички дарове на връзката ни, на топлината и грижите, с които този мъж ме дарява.

Усещам, че това се отразява и на него, и знам, че е несправедливо! Та той има качества, за които повечето жени мечтаят, а моите очи все са вторачени в този дребен недостатък, който може да се окаже препъникамъкът в отношенията ни.

Моля ви, посъветвайте ме – има ли смисъл да продължавам тази връзка, или е по-добре да освободя момчето за дама, която ще го приема такъв, какъвто е! Благодаря!

Ева Кулева: Много се радвам, че се чувстваш уверена, щастлива и ценна в компанията на приятеля си, както и че оценяваш топлината и грижите, с които той те дарява.

Не знам на каква възраст си и какъв опит имаш до момента, но според мен пет месеца познанство не са достатъчни, за да наречеш един мъж „сериозен приятел“ и „мъжът на живота ми“. И е по-вероятно да си влюбена в него, отколкото да го обичаш.

Вярвам, че за да обичаме някого, е нужно да го познаваме добре. И пет месеца не са достатъчни, за да опознаем някого добре. Особено, когато сме влюбени и проектираме върху него своите очаквания, мечти, желания, чувства и т. н.

Разбирам, че приятелят ти е висок 168 см, което ти определяш като „дребен на ръст“ и явно като нещо лошо, след като се страхуваш, че децата ви също биха били дребни. Не знам защо смяташ, че това е лошо. Вероятно някой ти го е казал или си прочела някъде, че е хубаво човек да е висок.

Или може би смяташ себе си за дребна или едра? Наричаш ръста му „дребен недостатък“, а емоциите и мислите, които тази негова характеристика предизвиква у теб, явно имат голямо влияние върху отношенията ви.

Разбирам притесненията ти. Чувала съм подобни притеснения, както от жени, така и от мъже. Моя близка приятелка дълги години смяташе, че не може да възприеме един мъж като мъж, ако е по-нисък от нея. И се омъжи за мъж, който е по-нисък от нея.

Нямам впечатления връзката им да страда от тази разлика във височините. А твоят приятел е по-висок от теб. На твое място не бих се вторачвала в това толкова много.

От „Какво ще кажат хората“ се притесняват хора, които се чувстват неуверени в себе си и в своите избори. За твоята неувереност и ниска самооценка ми подсказват и думите ти „всичките ми недостатъци, които определено не са малко“.

На твое място бих поработила върху самочувствието си. Бих се запитала също „Какво е по-важно за мен – да съм щастлива или какво ще кажат хората?“ И честно бих си отговорила на въпроса „Мога ли да приема този мъж и да го обичам с цялото си сърце такъв, какъвто е?“.

Ева Кулева

лайф коуч и ментор

Rare Life Coaching

0889 237 207

http://rarelifecoaching.branded.me/

* * *

А теб какво те мъчи в любовта? Задай своя въпрос към Ева Кулева тук.