Всекидневно сме изправени пред това да правим избори, да вземаме решения. Понякога емоциите ни пречат да преценяваме адекватно ситуацията и се насочваме към погрешното и прибързано решение. Споделяме една поучителна история, която ще ви напомни защо не бива да прибързваме.

Притча за царя и сокола

Някога живял един цар, който имал красив сокол. Царят бил силно привързан към птицата и винаги, когато ходел на лов я взимал със себе си. Един ден докато ловувал, царят видял елен. Последвал го далеч в гората, като се отделил много от слугите си.

Хванал елена, но ожаднял, а нямал вода. Докато обикалял с коня си и търсел вода, стигнал до подножието на голяма скала. Видял, че от върха ѝ бавно капе вода. Извадил една чаша и започнал да събира водата. Тя капела бавно, но чашата се пълнела.

Когато поискал да отпие, соколът блъснал чашата. Царят много се ядосал и отново започнал да събира вода. И вторият път, когато се опитал да отпие, птицата блъснала чашата. Владетелят грабнал птицата и я ударил няколко пъти, докато тя паднала неподвижна.

Дошли слугите и господарят им казал, че е много жаден. Единият от тях извадил малък мех с вода и налял в чашата, но кралят му казал да се качи на скалата и да му донесе от бистрата вода.

Още по темата

Слугата се качил на скалата, открил водоизточника, но какво да види. В самия край на скалата лежала отровна змия, чиято слюнка се сливала с чистата вода.

Слугата се изплашил много и разказал видяното на царя, а той не могъл да отпие глътка и от чистата вода. Започнал да жали сокола, който убил, любимата птица, която се опитала да му спаси живота.