На какво ще научат децата ни?

Всички знаем, че някои “учители” трябва да си плащат, за да ги пускат при децата. Имам предвид и тези, които слушаме като техни представители по т. нар. медии. Та те не могат да говорят книжовен български език! На какво ще научат децата ни?

Класната ръководителка на внук ми си преобува чорапогащника зад катедрата (все пак не го прави пред нея) в час. Преподавателката по биология на племенницата ми пише двойки и тройки, за да вземат частни уроци при нея (по 10 лв на учебен час). “Пазете тишина и си прочетете урока – така по-добре ще го запаметите! И без това мене не ме слушате хич!" – това са две столични училища в идеалния център. Не ми се мисли за тези в покрайнините.

Невъзпитани били децата! Та нали и Вие, мила госпожо, трябва да ги възпитавате, а не да си водите любовните разговори по GSM-а пред класа, на когото би трябвало да обяснявате правилата на граматиката.

Факт е, че в училище останаха или родените учители, които без призванието си загиват, или тези, които за нищо не ги бива.

И не по-високи заплати за всички ще решат проблема. Учителският и лекарският труд не може да се оценява както на всички други работници (които, между другото, също получават заплата за изминалия месец, но тази учителка по немски, вероятно, получава другите си доходи без да е положила труд!).

Редно е, мисля аз, както избираме личния си лекар и може да го сменяме, ако не сме доволни, така да можем да избираме и учителя на детето си, и в зависимост от това да се формират заплатите на преподавателите. А не да се интересуват какво работят родителите, бабите и дядовците, стринките и лелите и цялата рода, да искат пари и услуги за щяло и не щяло и ако в един момент кажеш “Не мога...” да пишат слаба оценка на детето!

Коментар: Много правилно, госпожо. Ние също бихме искали да си избираме децата, но не можем. Вие сигурно не можете да накарате вашите внуци на 17-18 год да отидат до магазина, но ние успяваме да ги накараме да учат. Така, че не може да се слагат учителите под общ знаменател. Работя като учител по англ. език за 280лв, а мога да работя и в частна фирма като офис мениджър за 700лв, но не го правя, защото си обичам професията и съпругът ми е човека, който се грижи за семейството.
Елена Иванова, 30 г.

Коментар: Тази баба е доста нахална в претенциите си! Днешните ученици са продукт точно на такива “маминки” като нея. Вместо да бъде качествена самоподготовката на учениците вкъщи, всички са си намерили “боксова круша” в лицето на учителите и се оправдават с тях! От 24 години съм учителка и ми става все по- трудно да работя тази професия.
Децата не са виновни! Те са продукт на семейството си! За съжаление, като имат пари, а учителите нямат, всеки смята, че трябва да ги мачка! Май ще е по- добре и аз да емигрирам и да оставя тук “червените абички” и мутрите да си живеят!
Петя Петрова, 46 г.

Коментар: Да, имали сме много отпуска. Вече 21 години съм учителка и моите познати не спират да ме питат юни месец, виждайки ме, че продължавам да ходя на работа, не съм ли свършила вече. Завършили са децата, но не и ние. След оправянето на доста (в някои случаи ненужна) документация, наистина излизаме и в отпуск. Докато не ни звъннат, че трябва да се явим за одобрение на новите учебници. Или, че сме квестори на някой изпит. Да, работим до обяд, но в някои дни работното ни време продължава повече от 8 часа. Подготовка, проверка на тетрадки почти всеки ден. Ангажименти с учениците за състезания, театри и т. н. И не на последно място, както казва колежката сме принудени да търпим невъзпитаните деца на новобогаташите, които смятат още от малки, че парите оправят света. И тези, които са изпратени в училище с убеждението, че учителката е длъжна да купи и носи в у-ще химикалки, тетрадки, защото мама е забравила. И още много може да се пише, но мисля, че всъщност на всички им е ясно положението, защото тези деца всъщност са нашите. И не бива да чакаме учителят да ги поеме напълно, а заедно с него да се заемем с възпитанието им.
Мария Милчева, 43 г.

Коментар: Прочетох коментара на г-жа Илка Попова! Децата най-напред са продукт на семейството и след това всичко останало! Преподавам български език и литература в едно училище от “покрайнините” на големия град – възмути ме позицията на бабата за образованието, което получават децата от крайните квартали! Смело заявявам, че колегите дават всичко от себе си за едни деца, които са оставени единствено в ръцете на учителите! Училището възвисява, но само` не може нищо да направи! Нужно е всички – родители, учители, общество да помислят за бъдещето ни, а не да се прехвърлят топки и обвинения! Лесно е да се измият ръцете! Нека не забравяме притчата на Халил Джубран! Отдавна се срамувам да призная каква е професията ми и това е от отношението на обществото към мене! Същото това общество, което се е учило в българско училище!
Магдалина Карлова, 54 г.

Коментар: Абе нека тия, които много знаят, да вземат да станат учители за два дена и ще ги питам аз, как ще се оправят. Родители, гледайте и възпитавайте децата си и не търсете вината в учителите. И не е вярно, че учителят е длъжен да ги възпитава. Това е грижа на майката и бащата, а пък учителите имат единственото задължение (а напоследък мъка) да им налеят нещо в главите. П. С. Не съм учителка!
Елена Иванова, 32 г.

Коментар: Към Елена Иванова – “съпругът ми е човекА”?! Преподавателка сте по английски, но не мислите ли, че и българският е важен? “Вие сигурно не можете да накарате вашите внуци на 17-18 год да отидат до магазина, но ние успяваме да ги накараме да учат.” – ние не “караме” децата (на каквато и възраст да са) да ни помагат – те ни предлагат, защото виждат, че в нашата фамилия всички работят, а трябва да си отделяме време и за много други неща, които ни изграждат като личности, а някои от тях да вършим и заедно. А това, което сте ги “накарали” да научат, много бързо ще забравят. Помни се това, което те е заинтригувало.
ИМА И ТАКИВА УЧИТЕЛИ, които обичат предмета си, не “търпят” деца та, а се интересуват от тях, и затова получават уважението, обичта и признателността и на учениците си, и на родителите им. Внучката ми имаше затруднения с математиката, но положи много неимоверни усилия (за нейната крехка възраст), за да “зарадва госпожата”!
Към Петя Петрова – “червените абички” – знаете ли какво е “аба, абичка”? Явно не, щом допускате, че тя може да бъде червена. Преди да пишете за нещо, би трябвало да имате представа за него.
Към Магдалина Карлова – “Нужно е всички – родители, учители, общество да помислят за бъдещето ни, а не да се прехвърлят топки и обвинения! Лесно е да се измият ръцете!” – единственото смислено нещо, което съм прочела в този и в други форуми. И не само да мислят -била съм учителка и знам, че много добре измислени и планирани неща остават представа, ако наистина ВСИЧКИ ЗАЕДНО не ги осъществим. Познавам учители, за които и 10 000 лв. заплата ще е нищожно възнаграждение. Но има и такива, които наистина “трябва да си плащат, за да ги пускат при децата”!
Синдикатите не са в състояние да предложат стратегия за развитие на науката и образованието – нямам впечатление, че това ги интересува. Да се увеличават заплатите в която и да е област “на глава” е, грубо казано, идиотия. Имахме го вече при “социализъма”.
Според мен учителите сами и заедно трябва да обмислят принципите, въз основа на които да се оценява (колкото и условно да е) трудът им.
Илка Попова, 59 г.

Коментар: Аз съм ученичка в плевенско училище и знам какво преживяват учителите – няма дисциплина в час, деца без домашно, по контролни не пишат. Учителите длъжни ли са да възпитават някакво си непознато дете, защото майка му и баща му не знаят нито къде е, нито с кого, нито какво прави? Учителите са длъжни да си преподават уроците, да има ред в час и учениците да възприемат добре предмета, което в днешно време е недопустимо. Никои не е длъжен да понася разлигавени лапета без възпитание!
Росица Денчева, 12 г.

Тъжната истина за учителството