Смисълът на 8-и март – за какво трябва да се борят жените

Вероятно името Кармелита Алонсо не ви говори нищо. Тя бе филипинско момиче, което работеше във фабриката V.T. Fashion – един от основните производители на GAP. Това е едно от стотиците предприятия в Кавите – индустриалните зони в тази страна, където биват наемани млади момичета, без трудов договор, гарантирана заплата, нормирано работно време, социални осигуровки и право на отпуск. С други думи – експлоатация. Там важи правилото “Няма работа, няма заплата! Има работа, няма почивка!”.

След серия от десетина нощни смени, Кармелита се оплакала на своя мениджър, че е болна от пневмония и помолила за неколкодневна почивка. Разбира се отговорът бил отрицателен. Няколко дни по-късно тя починала на работното си място. Ако искате да потърсим ирония – датата била 8-ми март.

Разказваме тази история, защото у нас също има работодатели, които експлоатират хората. Не бива да се заблуждаваме, че в България всичко е наред само защото нежните ни половинки имат право да гласуват, да бъдат избирани в управлението и имат равен достъп до образование. Има редица проблеми, с които нашето общество не може да се справи.

Трафикът на жени – българките са сред най-беззащитните жени на Стария континент. Почти навсякъде в Европа преобладават белите робини от български произход.

Спорно е доколко това е съзнателен избор или е насилствено. Факт е, че държавата е абсолютно безпомощна и по никакъв начин не може да защити българските момичета.

Домашното насилие е дотолкова български феномен, доколкото е и битовият алкохолизъм. Две вървящи ръка за ръка доказателства за юнаклъка на българина. Тук можем да причислим и сексуалното насилие.

Има региони в страната, където младите момичета нямат право на избор при ранна бременност. Селските порядки и религиозни специфики лишават жените от право на легален и безопасен аборт и по този начин ги обричат на нещастен семеен живот, лишават ги от възможността да получат по-добро образование и квалификация.

Спорно е дали съществува полова дискриминация на работното място. Няма еднозначен отговор дали има бариери пред корпоративното израстване на жените. Факт е обаче неравностойното заплащане. Много често за една и съща работа жените получават по-малко пари от мъжете.

Публична тайна е, че жените над 50 годишна възраст много трудно могат да си сменят работата. Специфичната структура на икономиката ни не дава много възможност за професионална преквалификация на възрастните хора. Особено на жените. Има цели браншове, където визията на работника е по-важна за неговия мениджър, отколкото опита и способностите му.

На последно място сме по превенция срещу специфични заболявания в ЕС. Социалната сигурност за бременните и самотни майки в България е по-скоро абстрактно понятие, съществуващо само в рамките на ведомството на Емилия Масларова.

Това според нас са проблеми на обществото и държавата, а не на жените. И няма нужда да идва 8-ми март, за да си спомним за Кармелита Алонсо. Защото у нас има десетки хиляди жени без сигурност, избор, работа и любов. Съществуват десетки женски асоциации и феминистки организации. Мисията им би трябвало да е тези проблеми да не изпадат от обществения дневен ред, а Не да се борят срещу сексистките вицове или правото на брак между лесбийките.