Носталгия по младежките ми години

Моите спомени за морето са свързани винаги с носталгия по младежките ми години, когато бях ученичка в гимназията, или по-точно периода на моето пробуждане като жена. Събирахме се привечер и сядахме на все още топлия пясък на брега на морето, където беше нашето убежище, за да можем да бъдем далече от хорските очи и заглушавани от шума на вълните, да си разказваме какви ли не истории. Понякога историите бяха страшни, изпълнени с всякакви духове, самодиви, върколаци и тогава морето със своя нежен бриз охлаждаше настръхналите ни от напрежението тела. Друг път историите бяха пъстри и весели за случки с нас или с познати на нас и тогава веселата глъчка се разпиляваше в стихналия под краката ни пясък .
Там, вперили очи в хоризонта на безбрежното водно пространство , мечтаехме за бъдещите дни, за желаните професии, там чакахме любовта с трепет и надежда ...Всеки кораб на хоризонта зовеше за пътешествие, всеки залез на слънцето беше нов пейзаж, всяка чайка беше напомняне, че трябва да имаме крила за да можем да полетим над ежедневието...
Никога няма да забравя тези дни и винаги те ще са свързани с морето. Там момиченцето почувства първите трепети на любовта, както и първите разочарования от нея. Морето със своите вълни винаги беше съпричастно с него. То миеше сълзите и заличаваше стъпките на отиващия си любим ,за да не остане нищо повече от тъжното му сърце, нежният бриз милваше косите му, соленият въздух консервираше чувствата...
Такава е моята история с дъх на море.