„Когато тялото въстане“ – Как да живеем пълноценно с автоимунно заболяване

За книгата

Неразумно хранене, лоша двигателна култура, замърсена среда, стрес... Тези и много други фактори могат да влошат здравословното ни състояние и да помогнат за отключването на едно или повече автоимунни заболявания. Според някои проучвания, един на всеки десет души в развитите страни е засегнат от коварните болести, които карат тялото ни да атакува собствените си клетки. Диагностиката не е нито бърза, нито лесна, и може да се превърне в изпитание, продължаващо с години. Съвременната медицина ги третира с лекарства, но е необходимо цялостно лечение, което да намали възпалението в организма и да възстанови здравето и енергията на пациента.

Мария Реал Капел е фармацевт, диетолог и психоневроимуноендокринолог. Тя самата страда от няколко автоимунни заболявания и знае от първа ръка колко ограничаващи могат да бъдат те. Специализирала в тази област, тя дава на читателите практическите инструменти, които ще им позволят да водят пълноценен живот.

Очаквайте „Когато тялото въстане“ на 23 септември 2025 г.

Откъс

Със сигурност държиш тази книга в ръцете си поради една от следните причини:

• Имаш автоимунно заболяване и искаш да подобриш качеството си на живот.

• Член на семейството ти или приятел е с едно от тези така сложни заболявания и искаш да научиш всичко възможно, за да го подкрепиш.

• Или просто се интересуваш от здравна тематика и красивата корица е предизвикала любопитството ти.

• Ти си здравен специалист и искаш да научиш нещо повече, което да ти бъде в полза при консултациите с пациенти.

• Следваш ме в Инстаграм и си се почувствал морално задължен да я прочетеш, тъй като споделих в социалните мрежи, че писането на тези страници е увеличило диоптрите ми (и не се шегувам).

Е, докато мислиш коя от тези пет ситуации е твоята, в имунната ти система има клетки, които патрулират в търсене на инфекции. Ако си тук поради първата причина, може да се окаже, че някои от тези клетки на имунната система атакуват собственото ти тяло, сякаш то е нещо безполезно. Знаеш, понякога тялото се бунтува.

Аз съм абсолютен фен на човешкото тяло. Преди години мислех, че то е перфектна машина, но изследванията ми по имунология и ежедневните случаи на пациенти с автоимунни заболявания, които виждам, ме накараха да разбера, че човешкото тяло, макар и очарователно, далеч не е перфектна машина. Човешкото тяло е твърде сложно – зъбно колело, което понякога забива.

От много малка се интересувам как работи нашето тяло. Спомням си една детска книжка за човешката анатомия, червена и с твърди корици, беше ми любима. Тогава, с цялата си невинност, все още смятах, че човешкото тяло е перфектно. Четях я често, но някои неща не ми се връзваха, така че един ден сложих червената книга в раницата си, която също беше червена, занесох я на г-н Рамон (да почива в мир) и го попитах защо белите дробове са нарисувани в зелено, езикът е син, стомахът – кафяв, а сърцето – лилаво... Попитах го дали не са направили грешка, като са ги нарисували така. Тогава г-н Рамон ми обясни, че тъй като това е детска книга, авторите са решили да оцветят органите в различни цветове, за да се различават по-добре. Несъзнателно бях разбрала, че информацията винаги трябва да се проверява, особено в науката.

И тъй като говорим за детството ми, ще ви кажа коя беше любимата ми игра. Да лекувам околните! Имах много кукли и сценарият винаги беше един и същ: всеки ден се разболяваха и по-късно се подобряваха. Бях създала болница за Барбита!

За да ги излекувам, приготвях отвари от всяка билка, която намирах в градината (трева, маргаритки...), давах им да ги пият и ги слагах да спят, добре завити с някое одеяло или хавлиена кърпа. (…) След като бях дала отвари и почивка на моите кукли, всички те се подобряваха бързо и играта завършваше с голямо парти. Поставях оздравялата в центъра и всички Барбита танцуваха около нея.

По-късно, вече навлязла в юношеството, открих чудотворната лечебна сила на животните и замених куклите с недохранени котки и кучета, които намирах в моя град. Срамно и болезнено е да си спомня колко изоставени кучета имаше в града, но историята също беше с щастлив край, този път с истински живи същества. Прилагах подобен лек, като този за куклите: добра храна, почивка и много любов. (…) Кучетата ме обичаха толкова много, че някои от тях ме чакаха на автобусната спирка, когато пристигах от училище; веднъж едно се шмугна в автобуса, преди да съм слязла. Каква чест ми отдаваше всеки ден в пет и половина следобед! Кучетата, които осиновявах, бяха много слаби, но за две-три седмици се възстановяваха. Тях също ги слагах да спят, покривах ги с одеяло и им давах любов. Тогава научих, че почивката е от съществено значение за имунната система. И ти също ще го откриеш на тези страници.

Това, което виждам сега, когато разглеждам живота си от дрон, е, че тези бедни животни, които осиновявах, ми даваха много повече, отколкото аз на тях. Още от малка бях с крехко здраве. Бях сърдечна и весела, също и болнава, често се чувствах зле и доста отсъствах от училище. Понякога чувах родителите ми да се карат за това, чудейки се какво правя отново вкъщи. Как какво правех? Поглъщах книгите една след друга, те бяха моите големи приятели. Придобих навика да чета и развих доста добра скорост на четене, което ми помогна много в обучението ми в университета. А сега ми помага да съм постоянно в крак с актуалната информация в моята област.

След юношеството най-накрая ми поставиха диагноза целиакия. Това е била причината да боледувам толкова често. Тази първа диагноза беше приета като облекчение, като балсам. Най-накрая разбрах какво се случваше с мен! Не бях странна, не си го измислях, не исках да подвеждам родителите си, за да си стоя вкъщи: имах болест с име и фамилия. Подозирам, че това забавяне на диагнозата е допринесло да развия още две автоимунни заболявания, всяко по-тежко от предишното.

Когато ме питат откъде черпя мотивация да уча и работя толкова много, признавам, че съм най-заинтересована да изучавам автоимунните заболявания, и сега знаеш защо: аз самата страдам от тях. Но също така ще ти кажа, че ги управлявам доста добре благодарение на добрите навици на живот, които ще ти обясня в тази книга.

Тези редове са пътуване през автоимунните заболявания, а начинът на живот е централната ос. Ще разбереш защо понякога тялото се бунтува. Ще прочетеш и много реални и обнадеждаващи случаи на пациенти, които имам в кабинета си, и ще видиш, че дори и с болест със странно име, можеш да имаш качествен живот.

Аз съм фармацевт, диетолог и психоневроимуноендокринолог. Имам две магистратури: една по имунология и друга по онкологично хранене. Преминах задълбочено обучение в изучаването на микробиотата, тъй като всеки пациент с автоимунно заболяване трябва да си лекува червата.

В началото на професионалната си кариера работех в аптека и там научих много. Всяка седмица виждах пациенти, които не се подобряваха. Приемаха до шестнайсет различни лекарства и само се влошаваха. Вкарваха в тялото си ненужни хапчета, които си взаимодействаха едно с друго, пълна катастрофа!

(…) Зад гишето открих липсата, която имаше (и има) от специалисти  по интегративна медицина, такива, които слушаме, преглеждаме и  вкарваме нещата в ред. Видях, че в аптеката мога значително  да подобря здравето на хората  с това, което сега се нарича „лекарство за начина на живот“. Дадох редица съвети на жени, които идваха на всеки две седмици за „Монурал“ – антибиотик за уринарни инфекции, и те повече не се появиха. Дадох препоръки и на тези, които са имали рецидивираща кандидоза и... край! Спряха да купуват толкова много глобули и кремове. В аптеката научих и важността на съпровождането, уважението към пациента, активното слушане, емпатията и да бъда много внимателна с добавките, тъй като обичайно си взаимодействат с лекарствата.

Пациентите, които влизаха в аптеката, знаеха, че съм учила и диетология, и мнозина ме търсеха за съвет. Понякога ставаше опашка на гишето ми. Ще ти разкажа за това подробно в главата „Рядка птица“ (Rara avis), но в крайна сметка направих крачката и отворих собствена практика. До днес съм лекувала близо пет хиляди пациенти с автоимунни заболявания и резултатите са много задоволителни. Изпълва ме с радост да знам, че допринасям за подобряване живота на хора със заболявания, чиито имена са ужасяващи...

Получавам поне по един имейл седмично от пациенти, които ми казват, че имат по-малко болка, че са намалили дозата на биологичното лечение, че правят повече стъпки всеки ден, че са забременели, че по-малко се изморяват, че маркерите за възпалението са по-ниски в тестовете, че са ходили при семейния лекар да поискат изписване...

За мен всяко подобрение, колкото и малко да е, е постижение. В коя професия човек получава такива подаръци? Понякога си мисля, че имам дълг към обществото, че трябва да върна този подарък, който хората ми правят. Как мога да помогна на повече хора? Ами ако напиша книга и споделя знанията си? Ами ако разкажа реални случаи от моята практика, така че новодиагностицираните пациенти да се чувстват по-малко безпомощни? (…)

На тези страници ще ти разкажа за всичко, което трябва да вземеш предвид, ако имаш автоимунно заболяване, за да подобриш качеството си на живот. Ще ти разясня автоимунните заболявания, които срещам най-често в практиката си и които съм изследвала най-много: хипотиреоидизъм на Хашимото, целиакия, множествена склероза, лупус, анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), болест на Крон, псориазис, болест на Грейвс (Базедова болест), диабет, ревматоиден артрит, склеродермия.

Целта ми е да разбереш основните причини, които ядосват имунната система и карат тялото да се разбунтува. Но можеш да потушиш този бунт с ежедневни, осъществими и прости промени. Най-добрият план е този, който може да бъде изпълнен, и аз ще ти помогна да намериш формулата.

• Корична цена: 25,33 лв. / 12,95 €  
• Обем: 448 стр. 
• ISBN: 9789542624097
• Превод: Надя Десподова
• Издателска къща „Хермес“ ООД