За лука

Да започнем с историята. В тайните хроники на майката-луковица, които всеки може да намери в интернет при наличие на инат, ентусиазъм и свободно време, се казва, че лукът бил познат на хората още преди 7000 години. Но писмени доказателства показват, че култивирането на лука започнало в Древен Египет едва 2 хилядолетия по-късно, т.е. около 3000 г. пр. Хр. Но това са само слухове. Истината е, че гърците, при достигането си в Колхида в търсене на златното руно, донесли оттам много неизвестни дотогава растения, включително лука.

Първоначалната му употреба била като лекарство и като учебник по астрономия, защото древните учени смятали, че лукът е един нагледен пример за строежа на света: Земята била ядрото, а около нея са сферите, които в миналото е смятано, че я обкръжават. Сега всички знаем, че Земята е кръгла и се върти, но само лукът има слоеве, от които гравитацията не зависи.

Незнайно кога, пише в тайните хроники, се открило свойството на лука да придава храброст, затова станал и задължителна добавка към храната на войните. През Средновековието лукът предпазвал войниците от стрели, от удари на мечове и алебарди, та всеки рицар носел на гърдите си парче лук като талисман – от врагове, уроки и съпрузите на любимите им.

Защо лукът дразни очите? Когато лукът се реже, клетките му се разпукват. А клетките му се състоят от две части – едната с ензими, наречени на простонароден език алианази (латинското наименование на рода Лук е Allium), а втората има сулфиди (аминокиселинни сулфоксиди). Ензимите унищожават сулфидите и така се образуват сулфенови киселини, които са нестабилни и се разпадат лесно на летлив газ, наречен за удобство сон-пропанетал-S-оксид, или това, което кара и Крали Марко да заплаче. Когато газът се разсее във въздуха, той може още по-лесно да попадне в очите, да реагира с водата и да образува слаб разтвор на сярна киселина. Тя дразни нервните окончания и така се получава „лютенето”. В стремеж да премахне дразнителя, слъзните жлези отделят, точно така, сълзи, за да разтворят и отмият дразнителя. Разбира се, това е научното обяснение. Простото е, че лукът дразни очите.

Лукът като лекарство, както казах и по-горе, е познат на хората от доста време: древните египтяни са го използвали за храносмилателните органи, за повишаване на апетита и подобряване дейността на черния дроб и жлъчката, препоръчвали са го при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Древните славяни казвали, че „Лукът от седем болести лекува”. Кои са тези болести и дали кариесът е между тях, тайните хроники не казват. Във веществата, отделени от лука, има фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии, т.е. миризмата на лука предпазва от болести, което е било известно още през средните векове. Един нелюбопитен факт: растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. Макар и несъмнено много полезни, дори и така наречените растителни антибиотици не могат да заменят изцяло антибиотиците и да спасят живота на човек в най-тежките случаи (за кариесите не съм сигурен). А скорошни изследвания показват, че богатата на лук и чесън диета намалява риска от някои видове рак. И, разбира се, повечко лук помага срещу зимните настинки и грипове. Дъвчете лук 3 минути и така ще убиете всички бактерии в устата (ако някой знае дали помага срещу кариеси, да напише един коментар към статията, благодаря!). 70 г лук задоволява напълно нуждата ви от витамин C, с което се надявам тези от вас, които имат проблем с набавянето на този витамин, да научат поне 1 начин да се справят.

Накрая: Защо вампирите не обичат лук? Единият отговор е, че не обичат сълзите, които той би им причинил, ако действа, както трябва. Друг отговор е, че не обичат силната му миризма. Трети отговор: всъщност вампирите обичат лук.