Снимка: iStock
Псориазисът е широко признат като нещо повече от просто кожно заболяване. Той е хронично, системно възпалително състояние, при което психологическите фактори играят ключова роля в неговото начало, обостряне и прогресия. Връзката между ума и кожата се медиира от имунни, невронни и ендокринни пътища. Когато емоционалният дистрес не може да бъде адекватно обработен, тялото може да „говори“ чрез соматични симптоми. Ето пет ключови психосоматични признака, показващи, че психологическите фактори влияят на псориазиса:
Това е най-добре документираният психосоматичен признак. Пациентите често съобщават, че стресови житейски събития – като загуба на работа, развод или скръб – предшестват ново огнище или влошаване на съществуващи плаки.
Изследванията потвърждават, че психологическият стрес води до освобождаване на невропептиди, които директно подхранват възпалението на кожата. Кожата реагира на емоционални сътресения, сякаш са физически заплахи.
Алекситимията описва състояние, при което човек изпитва затруднения да идентифицира, обработи или опише собствените си емоции. Вместо да изразява чувствата си с думи, той ги изразява чрез физически симптоми.
Проучванията показват висока честота на алекситимия при пациенти с псориазис. За такива хора кожата се превръща в „вербализатор на емоционална тишина“. Те могат да чувстват празнота или объркване вътре в себе си, докато кожата им видимо пламва, сигнализирайки за дистрес, който не могат да назоват.
Въпреки че сърбежът е стандартен физически симптом на псориазис, неговата интензивност често корелира пряко с емоционалното състояние. По време на периоди на тревожност, депресия или дори скука, цикълът на сърбеж-чесане се засилва драстично. Това явление има психосоматичен компонент: психологическият дистрес понижава прага на сърбеж.
Пациентите с високи нива на здравословна тревожност или соматизация са склонни да съобщават за значително по-висока тежест на сърбежа, дори когато видимото кожно възпаление е обективно леко.
Класически психосоматичен признак е слабият отговор на локални или системни терапии, въпреки клиничното придържане. Ако плаките не изчезнат със стандартно лечение, това може да се дължи на неконтролиран стрес или депресия. Възпалителното натоварване от продължаващата тревожност противодейства на лекарството.
Изследванията подчертават „биопсихосоциален модел“ – игнорирането на ума означава, че кожата няма да се излекува. Биологичните лечения могат да намалят депресивните симптоми, но често е необходима психотерапия, за да се прекъсне порочният кръг.
Този признак се проявява като физически симптоми, предизвикани от социални ситуации. Пациентът може да усети кожата си „да гори“ или „пълзи“, особено когато се страхува от обществен контрол или стигма. Това води до социално отдръпване и изолация, което от своя страна подхранва повече стрес и повече физически симптоми.
Разпространението на депресията и тревожността при псориазис е значително по-високо, отколкото в общата популация, и тези разстройства на настроението усилват възприятието за физическа болка и дискомфорт.
Обостряния, предизвикани или влошени от стрес. Стресът води до освобождаване на невропептиди и възпалителни цитокини, които директно подхранват възпалението на кожата.
Алекситимията е затруднено идентифициране, обработка или описание на собствените емоции. При пациенти с псориазис кожата се превръща в „вербализатор на емоционална тишина“ – появяват се физически симптоми вместо изразени чувства.
Тревожността, депресията или дори скуката засилват цикъла сърбеж-чесане. Психологическият дистрес понижава прага на сърбеж, което кара пациентите да съобщават за по-висока тежест на сърбежа, дори когато видимото възпаление на кожата е леко.
Неосъзнатият и неовладян стрес или депресия могат да противодействат на медикаментите. Възпалителното натоварване от продължаващата тревожност намалява ефективността на лечението, поради което психотерапията често е необходима наред с медицинската терапия.
Мултидисциплинарен подход – комбиниране на дерматология с психотерапия или техники за управление на стреса.
По материали от: British Journal of Dermatology, Acta Dermato-Venereologica, Journal of Psychosomatic Research, Journal of the American Academy of Dermatology.