Снимка: iStock
Танците не са просто изкуство или начин да изгорите калории – те са един от най-мощните и същевременно приятни инструменти за поддържане здравето на мозъка. Докато бягането или вдигането на тежести тренират предимно тялото, танцът е истинска симфония за ума, която съчетава физическа активност, когнитивно предизвикателство и социално взаимодействие в една невероятно ефективна комбинация.
„Танцът е една от дейностите, които най-много ангажират целия мозък на хората“, казва Дейв Рабин, доктор по медицина, сертифициран невролог, психиатър и автор. „И това започва в момента, в който пристигнете в студиото“.
Според Уилфред Г. ван Горп, доктор по медицина, ABPP, сертифициран невропсихолог и директор на Групата за когнитивна оценка: „Влизането в час по танци... е началото на пълноценно неврологично събитие.“ Възниква бурна активност: хипокампусът започва да картографира стаята, допаминът се освобождава, докато очаквате началото на часа, и огледалните неврони се активират, докато гледате как хората се разтягат, създавайки усещане за социална свързаност. Д-р Рабин добавя, че вашата амигдала също се активира, оценявайки стаята за безопасност и питайки: „Познавам ли тези хора? Безопасно ли е да бъда видян?“
За щастие, загрявката преди часа може да помогне за разсейване на евентуални нерви. По време на загрявката „сърдечната честота се повишава, кръвният поток се увеличава, малкият мозък и двигателната кора се активират, а блуждаещият нерв помага на тялото да се установи в регулирана активация: заредено с енергия, но не и заплашено“, обяснява д-р Рабин. Той също така казва, че допаминът, серотонинът, ендорфините и окситоцинът се освобождават в отговор на движението на тялото, слушането на музика и социалните дейности и вие започвате да се чувствате по-безопасно, по-щастливи и по-комфортно в тялото си.
„Префронталният кортекс се справя с работата на краката, докато лимбичната система реагира на музиката и нито едната не чака другата“, казва Ван Горп.
Ето защо може да се окаже, че реагирате експресивно на музиката, без да уцелвате стъпките си, или да правите обратното – да се фокусирате твърде много върху безупречното изпълнение за сметка на артистичната интерпретация. С практиката физическите и емоционалните аспекти на танца се преплитат. След часовете по танци мускулите са уморени, но доволни и се прибирате вкъщи, за да се отпуснете. Но когнитивните процеси, инициирани от танците, все още продължават: „Мозъкът се интегрира. Кортизолът може да намалее, настроението често се подобрява и тялото носи силен сигнал „Движих се, научих се, свързах се и оцелях, след като ме видяха“, обяснява д-р Рабин. „Последната част е важна. Танците тренират не само координацията, но и смелостта.“
Според д-р Рабин, дългосрочните танцови занимания могат да имат впечатляващ ефект върху мозъка, подобрявайки паметта, баланса, координацията, ритъма и осъзнаването на тялото с течение на времето. Способността ви да усвоявате нова хореография и да усъвършенствате съществуващите умения става все по-естествена, всичко това благодарение на адаптирането на мозъка ви към изискванията на часовете. Той също така назовава множество физически ползи от танца: балансът, мобилността, здравето на сърцето и гъвкавостта са склонни да се подобряват. Танците обаче са уникални сред другите форми на упражнения, тъй като дават приоритет на удоволствието пред издръжливостта. „Това е упражнение плюс музика, социална връзка, креативност, памет и игра“, казва д-р Рабин. „Бягащата пътека тренира тялото. Кръстословицата тренира ума. Танцът тренира цялото човешко същество едновременно.“
Да, но най-голям ефект имат танците, които ви предизвикват да учите нови стъпки и да импровизирате. Социалните танци като салса и танго, където трябва да се адаптирате към партньор, са изключително полезни, защото добавят непредвидимост.
Абсолютно! Именно предизвикателството е полезно. Мозъкът ви ще работи още по-усилено, за да координира движенията. Няма значение колко сте „добър“ – важното е да сте в процес на учене и да се забавлявате. Ползите са в усилието, не в съвършенството.
Дори 20-30 минути, два до три пъти седмично, могат да донесат осезаеми резултати. Редовността е по-важна от продължителността на една сесия. Направете го навик, а не маратон.
По материали от: realsimple.com.