Д-р Бранимир Кирилов. Снимка: личен архив.
Д-р Бранимир Кирилов е един от основоположниците на имплантологията и оралната хирургия в България, както и човекът, който стои зад изграждането на една от най-иновативните и успешни дентални клиники в страната – Medical Dent. Зад гърба си има повече от 25 000 успешно извършени хирургични интервенции и над 19 000 поставени дентални импланта. Известен е с внедряването на съвременни дигитални технологии в денталната медицина.
Той е създател на националната информационна кампания „Лекувай се в България“, чиято мисия е да насърчи информирания избор на пациентите и да представи възможностите на българската дентална медицина.
Разговаряме с д-р Кирилов за целта на кампанията „Лекувай се в България“, за рисковете от здравния туризъм и за това колко е важно пациентите да осъществяват дентална профилактика, водена от професионални лекари.
Преди да ви разкажа за инициативата, трябва да кажа няколко думи за здравния туризъм.
Най-общо той има два основни мотива – липса на специализирано лечение в държавата или в града, в който живеете или финансова причина. Когато говорим за дентално лечение, първият мотив, който е липса на технология, подготвени лекари, които да работят по съвременни протоколи и материали, не е актуален и не е релевантен към настоящото състояние на българската дентална медицина, тъй като тя подлага напълно адекватно на световните стандарти лечение с достатъчно качествени материали и по много съвременни лечебни протоколи.
Така че това не би могло да бъде причина за търсенето на повод пациенти да пътуват в чужбина, за да си лекуват зъбите, когато говорим за български пациенти.
Остава да бъде втората причина, която е финансова. Тук трябва да направим следното уточнение. Да вземем например един норвежец, за когото в Норвегия цената на импланта с коронка би струвала някъде около 5 хиляди евро, тръгне да търси дентален туризъм, шансът му да намери лечебно заведение в Източна Европа – Полша, Чехия, Унгария, България, в което да може да си направи импланта с коронката за около между 1500 и 2000 евро, е много голям. За тази цена той ще получи същото качество като в Норвегия, но там ще е платил около 5 хиляди евро.
Тогава финансовият мотив е силен, защото за съпоставимо качество получаваш за почти два пъти по-ниска цена. Но когато тръгнете от 1500 евро да търсите по-ниска цена, два пъти по-ниска цена или повече, то тогава вече попадате на всички възможни проблеми, които можете да си причините, когато се поддадете на рекламата за здравен туризъм.
Какво се случва? Водени от обещанието за „бели зъби за една седмица“, защото обикновено това са обещанията, които срещаме в социалните мрежи, касаещи темата здравен туризъм, тези, които правят това, подменят лечебните протоколи.
Давам пример, за да съм разбираем за хората.
Ако един пациент има пародонтално заболяване пародонтоза и тя трябва да бъде лекувана, за да се стигне до здрави и бели зъби, това лечение обикновено отнема около 4-5 месеца, и е свързано с многократни посещения.
Видимо, то не може да бъде субектът на този здравен туризъм, който е за „бели зъби за една седмица“. И тогава това, което се прави е, че тези зъби, вместо да се лекуват, се изваждат и се заменят с импланти. Масово се обезобразяват пациенти по този начин, вадейки им зъби, които биха подлежали на лечение.
Някой ще каже, „Да, ама аз най-накрая си сбъднах мечтата за бели зъби“.
Тук идва науката. Тя сочи следното: когато сравняваме излекувани безнадеждни пародонтално увредени зъби и импланти, според научни статии, публикации и изследвания, на 15-тата година, между двете групи пациенти, по-добре се представя групата пациенти с лекувани безнадеждни зъби. Т. е. имплантите също носят своя проблем, и той дори е по-сериозен, отколкото лечението на зъбите.
Трябва да добавя и малко понятия, за да могат хората, когато взимат решение какво правят със себе си и със здравето си, да го взимат информирано, а не емоционално или с финансов мотив, чувайки и подмамвайки се по някакви подобни неща. Става дума за първична, вторична и третична профилактика.
Първична профилактика означава да правим така, че да не допуснем възникване на заболяване.
Вторична профилактика означава да лекуваме заболяването.
А третична профилактика означава да лекуваме усложнението на заболяването. В дадения пример заболяването пародонтит е усложнението.
Т. е. това е вторична профилактика, да се лекува пародонтитът. Но когато вече извадим зъбите на пациента, ние го пращаме директно в третична профилактика, защото вече трябва да лекуваме усложнението на заболяването пародонтит. А тук литературата сочи, че на 15-ата година резултатите не са в полза на имплантите.
Представете си колко голям е този човешки и здравен ресурс – пациенти, които губят свои зъби, въпреки че те биха могли да бъдат лекувани, само за да получат обещаните „бели зъби за една седмица“.
По този начин те директно преминават към третична профилактика, тоест вместо да се лекува първоначалният проблем, в бъдеще се налага лечение на вече възникнали усложнения. Това е двойна загуба на ресурс – пациентите остават без естествени зъби, а след време могат да се сблъскат с много по-сериозни и скъпи проблеми за решаване.
Защото, когато възникнат проблемите с имплантите в различен период след проведеното лечение, то тогава решението е много по-скъпо, отколкото лечението на пародонтозата като заболяване. И това вече отнесено към мащаба, в който се ходи на здравен туризъм, е една доста сериозна заплаха в бъдеще.
Не искам да коментирам факти, като примерно това, че лични данни като зъбен статус изтичат без никакво съгласие по този въпрос. А в България, по темата лични данни, ние попълваме папка с документи, за да снемем зъбен статус на пациента.
Не искам да коментирам факта, че различни чужди клиники, техни представители, които нямат лиценз за работа на територията на България, идват и правят прегледи на пациентите по хотелски стаи, хотелски фоайета, за да създават оферти и т. н. Всичко това граничи с нарушаване на законодателството на държавата.
Извън целия национален ресурс, който губим, извън това, че се инвалидизират в дентално отношение пациенти и се залага потенциален проблем за голяма група хора в бъдеще с нужда от скъпи преработки и релечения, имаме и чиста проба нарушаване на медицински норми, под формата на нерегламентирани прегледи извън лечебните заведения – по хотели.
Снемане на здравен и зъбен статус, които са лични данни, от хора, които нямат право да го правят на територията на държавата, а и не на последно място, те нямат медицинската документация и лиценз, за да работят в България. Всичко това, обобщено на едно място, ме провокира да създадем и да инициираме тази кампания „Лекувай се в България“, за да дадем гласност на проблема.
Надявам се да ни чуят и държавните институции за този проблем, защото без подкрепата им трудно можем да тръгнем в посока на решение на тези проблеми.
Д-р Бранимир Кирилов. Снимка: личен архив.
Решения има, като някои от тях са доста интересни.
От една страна могат да свършат работа на зъболекарите да имат по-регламентирана възможност да специализират и да получават специалност. А от друга страна, в лечебните заведения, в които зъболекарите специализират, бидейки допълнително финансирани под различни форми, биха могли безплатно или на много базови цени, да предложат лечение на хора, които финансово не могат да си позволят адекватно лечение.
По този начин специализантите по стоматология могат да лекуват тези хора на много ниски базови цени, за да стане достъпно лечението, което ще повишава квалификацията им, ще помогне да се създават специалисти в държавата, и същевременно целият този финансов ресурс ще остава в България. Друг важен детайл е, че ще се спре с инвалидизацията на хора, които търсят някакво по-евтино решение за здравето си.
Мисля, че биха могли да бъдат намерени и други посоки, в които между частните лечебни заведения в денталния сектор и държавата да се намерят отговори на въпроси, които да се отправят към пациентите и към гражданите на България.
Това е въпрос за Нобелова награда. Ако някой може да формулира точно и ясно как да го разбере, ще заслужава похвала.
От много голямо значение е клиничният опит на лекаря, който ще прави прегледа и съответно ще изготви лечебния план. Имат значение и чисто емоционалните подбуди на пациентите дали отиват, за да им „направят бели зъби за една седмица“ или искат качествено лечение в лицензирано лечебно заведение. Важно е какво ще е поведението на лекаря, който ще ни лекува, както и неговата професионална квалификация.
Разбира се, винаги можем да потърсим второ мнение по тези въпроси и накрая, когато съберем цялата информация на едно място, да вземем решение.
Не бих казал, че има някаква съществена промяна в търсенето през последните години. По-скоро хората вече са по-информирани, когато търсят, по-насочено задават въпросите си и се информират за това какво би се случило при едно потенциално лечение.
Първо, зъбите трябва да са точно на мястото, за да има минимална инвазия, да няма изпиляване, а само заграпавяване на емайла – това е ключово.
Второ, добро планиране с всички дигитални средства, с които разполагаме – скенери за дигитални отпечатъци, софтуер за smile дизайн, пренасяне на проект, анализ и обслужване на проект.
След това – използване на качествени материали за изработката на фасетите, както и на качествени цименти, с които да фиксираме фасетите за зъбите. Защото, когато се правят по този начин всъщност фасетите и зъбът стават едно цяло, по химически път те се сливат в едно, и създавайки едно цяло, фасетата вече не може да се отлепи и да падне, зъбът не може да развие кариес около фасетата, и така се получава една надеждна и много здрава конструкция.
Това са важните неща, на които бих обърнал внимание. Оттам нататък – дали формата на фасетите ще е по-правоъгълна или по-обла, какъв ще е размерът и цветът, това са индивидуални неща, които в процеса на планиране и smile дизайна се обсъждат от лекуващия лекар и пациента.
Най-старите фасети, които аз съм правил и още са в устата на хората, са на около 25 години. А най-старите фасети, които съм виждал в устата на хора са били на 35 години.
Много важна. Те ни дават много по-добри възможности за добра диагностика, за по-добро планиране и наблюдение на процеса на лечение, за по-прецизни, качествени и биологично поносими материали, които са предпоставки да имаме по-добър резултат с минимална намеса.
Да откажа не, но има случаи, в които препоръчвам правилната процедура, за да се стигне до добър резултат и оставям пациента да вземе своето решение.
Пак ще дам пример със здравния туризъм.
Един пациент с криви зъби, който би трябвало да подлежи на ортодонтско лечение, което средно отнема около две години, ако отиде като субект на здравен туризъм с обещание за „бели зъби за една седмица“, това, което ще му се случи е, че ще му изпилят кривите зъби и ще му направят мост.
Бидейки криви зъбите и правейки мост върху кривите зъби, за да може мостът да изглежда прав, съответно той няма да е точен спрямо кривите зъби. И когато мостът не е точен спрямо зъбите, това, което се получава е, че той лесно развива вторичен кариес под моста, зъбите буквално изгниват под моста и се стига до момента, в който човекът губи зъби и става пациент за лечение с импланти.
Това е същият процес, който ви разказах за първичната профилактика, как се прескача вторичната и направо се отива на третична профилактика, тоест да лекуваме усложнението.
Все по-често срещам такива пациенти и с все по-сложни проблеми, за съжаление.
Здравата и красива усмивка е плод на здрав и красив ум, както и на здраво и красиво тяло, така че това, което мога да пожелая на всички е да работят осъзнато за здравия си и красив ум и за здравото си и красиво тяло.