Лунна диета за ноември 2026. Снимка: istock
С настъпването на по-студените дни апетитът ни често се променя. Топлите супи, ароматните чайове и по-засищащите ястия заемат все по-голямо място в менюто ни, а желанието да се погрижим за фигурата си остава. За онези, които следят лунния календар, ноември предлага нова възможност да планират храненето си според фазите на луната и лунната диета.
Този режим е популярен с идеята, че хранителните ограничения се съобразяват с четирите основни фази на Луната и гравитационното влияние на спътника на планетата ни. В рамките на 24 часа от настъпването на съответната лунна фаза се консумират само чайове, вода, домашно приготвени фрешове.
След като премине фазата, започваме постепенно да се захранваме с домашни бульони, крем супи, печена риба, по-леки меса, като полезните чайове могат да продължат да са част от есенното ни меню. Лунната диета ни помага да се разделим с малка част от излишните натрупани течности в организма, токсини.
Режимите с рязко ограничаване на храната не са подходящи за всеки. Бременните и кърмещите жени, хората, които приемат лекарства и имат заболявания не бива да следват подобни ограничителни диети. При силна слабост, замайване или неразположение не бива да продължаваме с гладуването.
Моркови – богати са на бета-каротин, който организмът превръща във витамин А. Той е важен за нормалното зрение, здравето на кожата и правилното функциониране на имунната система. Морковите съдържат още калий и витамин К. Чудесно се комбинират с други плодове и зеленчуци за фреш.
Ябълки – осигуряват ни витамин С и растителни полифеноли, включително кверцетин. Целите ябълки са добър източник на пектин и други фибри, които подпомагат нормалното храносмилане.
Цвекло – съдържа фолат, който е витамин B9, калий, магнезий и витамин С. То е източник и на естествени нитрати, които в организма участват в процеси, свързани с еластичността на кръвоносните съдове и кръвообращението. Цвеклото съдържа и беталаини – растителни пигменти с антиоксидантни свойства.
Портокали и лимони – цитрусите са известни с високото си съдържание на витамин С, който участва в образуването на колаген, подпомага нормалната функция на имунната система и подобрява усвояването на желязото от растителни храни. Те съдържат също фолат, калий и флавоноиди.
Круши – осигуряват ни витамин С и калий. Пектинът и останалите фибри в целия плод подпомагат храносмилането и засищането.
Краставици – съдържат много вода, както и малки количества витамин К, витамин С и калий. Те придават лек и свеж вкус на зеленчуковите сокове и допринасят за приема на течности.
Зелен чай – известен е с това, че съдържа полифеноли, включително катехини, както и кофеин. Изследват се възможните му благоприятни ефекти върху сърдечносъдовото и метаболитното здраве. Тъй като съдържа кофеин, е добре да се избягва непосредствено преди сън при хора, чувствителни към него.
Чай от джинджифил – джинджифилът съдържа гингероли и други биоактивни растителни съединения. Изследванията сочат, че може да помогне при някои видове гадене, но ефектът зависи от конкретното състояние и начина на употреба. Чаят е подходящ избор за разнообразие през студените дни.
Чай от мента – богат на ароматни съединения, сред които ментол. Топлата напитка е освежаваща и може да бъде приятна след хранене. При хора с гастроезофагеален рефлукс обаче ментата понякога засилва киселините.
Чай от лайка – хората с алергии към растения от семейство Сложноцветни трябва да бъдат внимателни. Известно е, че лайката подсилва имунитета, успокоява, благоприятства съня.
Чай от шипки – шипките са естествен източник на витамин С и растителни антиоксиданти. Количеството витамин С в готовата напитка зависи от обработката, сушенето и начина на приготвяне.
Чай с канела – канелата придава сладък аромат без необходимост от добавяне на захар. Тя съдържа растителни полифеноли. Известно е, че помага за подобряване на настроението, кръвната захар.