Свободно време

Вкусни разкази смесват любовта с храната

25.03.2012г. / 17 14ч.

Мария Дуковска

Вкусни разкази смесват любовта с храната

Интересен разговор с Деница Дилова за първата й книга, която тази седмица излиза на пазара – „Тънкости в приготвянето“. Това е сборник с разкази, илюстрирани от Деница, а издателството е „Скалино“.

Провокация за вегетарианците ли е тази книга? Очаквате ли реакция в тази посока?
Книгата е умерена провокация, без да съм си поставяла за цел да провокирам. Всичко започна много невинно с убийството на една риба, но случката беше отдавна. Все пак това не е книга за вегетарианци, в която изненадващо някой убива животно, за да шокира четящите. И да не се пише за начина, по който животните стават на храна, заради нечии чувства, е все едно да няма книги за война и болести. Това са нещата от живота. Движила съм се на границата на жестокостта, докато разказвам, без да я прекрачвам.

В послеслова сте дали няколко ключа към прочита, един от тях касае винаги любопитния автобиографичен момент и въпросът с фикцията, която е първият постулат на литературата...
Има автобиографичен момент, описала съм как ловихме риба като деца в „Гълъб в супата“, разказала съм и две истински истории – тази с белия амур и една случка от живота на брат ми в Украйна, която често ми разказваше, докато не я написах. Също образите на майка и татко в разказа „Тънкости на приготвянето“ са истински, но историята е силно преувеличена. Баща ми обичаше много да си измисля интересни истории – всъщност направо ни лъжеше – така че и до сега не знам правили ли са в действителност гъска в чайник.
Иначе любовта е прекалено лична, че да я споделям в книги, предпочитам да си я измислям. Обичам да пиша в първо лице, в някои от разказите съм момиче, което спи с женен мъж, в друг съм разведена на трийсет и три, в трети съм малко по-стара, без деца, майка ми и баща ми са ме зарязали, светът се е обърнал срещу мен и затова си намирам любовник, който може да ми бъде син. Такъв тип жена интригува повече, отколкото историите на омъжена скучна домакиня с две деца. Пиша това, което искам аз самата да прочета. Това е, което ме води.

Доколко авторски са и рецептите в края на книгата?
Не мога да ги нарека точно авторски, тъй като са семейни рецепти, например дюлите с ориз са наследство от леля ми Лидия, охлювите с ориз – рецепта от баща ми, а заекът с моркови си е моя. Рецептите са аксесоар на книгата, просто я допълват, доразвиват. Хубаво е да се види накрая в какъв вид са консумирани падналите жертви в разказите.

Имате ли любима рецепта сред тези приложени в книгата?
Пълнената яребица, само че я приготвям с кокошка. Става и с бройлер от магазина, но не е вкусно като домашно гледаните птици, да не говорим за дивечовото месо.

Изключително рядко автори правят и илюстрациите към книгите си. Как се решихте на това?
Да, рядко срещано е, можеше да го поверя на някой художник, защото аз съм рисувала по-усилено като ученичка, в специализирана паралелка и не бях хващала молив в ръката 20 години. Но изобщо не си представях книгата без илюстрации – миниатюрни акценти. Още докато пишех виждах на този разказ каква графика би му подхождала и реших, че ако се потрудя и аз ще се справя. Без да претендирам, че са нещо изключително, виждам че те имат място там. Купих си туш и перо и ги направих. Издателката толкова ги хареса, че ми възложи и корицата. Мисля, че се получи хубава корица, с този малък хищник отгоре.

Как виждате обобщения образ на българската жена? Какви са предпочитанията й в кухнята според вас – към месни или безмесни ястия?
Жената обикновено приготвя нещо за цялото семейство, а мъжът в семейството изключително рядко е вегетарианец. Така че тя иска или не, приготвя и месни ястия. Вкъщи се научих да ям всичко, защото готвя за още трима, като всеки иска нещо различно. Много е трудно да дирижираш между няколко желания, накрая ставаш фокусник, за да са доволни всички, като седнат на масата.

Как виждате опозицията вегетарианци – месоядни?
Забавна е. Аз съм творец, освен това работя като журналист, всички конфликти по тази земя ме впечатляват и обичам да ги наблюдавам. Нали има анекдот, че вегетарианците не обичат животните, а мразят растенията. Имам познат – веган, невероятен човек, все едно дошъл от съвсем друг свят, различен от моя. Интересен ми е. А ловджии, които убиват бременна дива свиня могат да ме докарат до истерия. Аз стоя по средата на крайностите. Не харесвам насилието, но да потискаш желанията на организма си също е вид насилие. Току-що го измислих, но ми се струва правилно. Желанието да изядеш една сочна пържола например.

Какво да очаква читателят, когато отвори книгата? Ще бъде ли изненадан?
Разбира се. Тази книга е написана с чувство за хумор и всеки разказ носи различна атмосфера. Историите са пикантни, а не скучни, те лютят, нагарчат или са сладки до болка, но в никой случай не са блудкави и безвкусни. Пожелавам на читателя истинска наслада, докато „консумира“ книгата.

Снимка 1: Откъс от книгата
Снимка 2: авторката Деница Дилова

Прочетете още: