Свободно време

Благовеста Факирова: Мечтая за училища, детски градини, спортни площадки

За дарителството и доброволчеството като начин на живот, пред Az-jenata.bg споделя една уникална дама – Благовеста Факирова

18.06.2013г. / 11 00ч.
Мария Дуковска
Снимка: Sxc.hu

Снимка: Sxc.hu

Благовеста Факирова е изключителен човек. Бивш кмет на село Балван, учредител и председател на Сдружение на кметовете и кметските наместници в община Велико Търново „Янтра 2001“, председател на Дарителско дружество „Св. Иван Рилски“, Благовеста е жена, достойна за уважение и възхищение. От години помага на десетки хора по онзи начин, който е труден, но най-удовлетворителен – чрез доброта. Една от големите й мисии е да помага на деца в неравностойно положение, както и на възрастни хора. Гордостта й е домът за стари хора в село Балван, но далеч не е единственото й постижение. Специално за читателите на Az-jenata.bg г-жа Факирова разказва за всички свои проекти и мисии.

Моля, разкажете ни повече за вас.

Трудовата ми дейност е над 42 години стаж в системата на местно самоуправление – сектор „Благоустрояване и хигиенизиране на населените места“. От 1995-2003 г. кмет на с. Балван и учредител и председател на Сдружение на кметовете и кметските наместници в община Велико Търново „Янтра 2001“.

От 2004 г. до момента съм Изп. директор на Сдружението и работя в Община Велико Търново – ресор „Населени места“, които са 36 бр. за общината.

През 2011 г. съм удостоена със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“.

Аз съм вдовица от 2004 г. Съпругът ми беше полковник – преподавател във Военния университет, който е бил мой пръв помощник както в кметската ми работа, така и доброволец-дарител в много организирани от мен мероприятия.

Имам внучка Благовеста – на 21 г., която е запозната с моите дела, има усет към проблемите на хората и ще предам щафетата на нея, за да продължи да съществува Сдружение „Св. Иван Рилски“ с. Балван, на което съм учредител и председател на УС от 1999 г. до момента.

От години помагате на много хора чрез Дарителско дружество „Св. Иван Рилски“. Каква е основната ви цел и срещате ли подкрепа от организации, компании, от обикновени граждани?

Сдружението е неправителствена организация с нестопанска цел, работи в обществено-полезна дейност с лиценз от Министерство на труда и социалната политика – Център за социална рехабилитация и интеграция на възрастни хора.

Целите на Сдружението и неговият екип са насочени в сферата на социалните услуги, съхраняване на културно-историческото наследство и организиране на благотворителни акции в помощ на отделни социални групи – деца и възрастни хора.

Сдружението е получило през този период безвъзмездно за 10 години от Община Велико Търново изоставени общински сгради и ги е превърнало в социални обекти.

През 2001 г. по проект на Сдружението – Център за комбинирани услуги – финансиран от Обединени холандски фондации и Министерство на труда ремонтира и обзаведе триетажна сграда в центъра на с. Балван. В момента там се помещават Кризисен център за деца жертва на трафик, Полицейски участък, Център за работа с деца и младежи „Отвори очи“, Етнографски музей, фитнес-зала, Културен клуб с домашно кино.

Положително е за Сдружението, че членовете му са не само от Балван, а от Велико Търново, София. Нямаме щатни длъжностни лица, които да получават хонорар. Всички са доброволци.

През 2007 г. Общината предостави на Сдружение „Св. Иван Рилски“ изоставена общинска сграда Здравна служба. Сдружението спечели проект „С грижа за възрастните хора“, финансиран от Обединени холандски фондации с финансова подкрепа на Община Велико Търново и проект за обзавеждане от Министерството на труда. Така създадохме Дом за възрастни хора „Св. Иван Рилски“ с. Балван за 20 потребители. След окончателно завършване на обекта и придобиването му на семейна среда го предоставихме на общината за ползване и стопанисване – с издръжка от бюджета на общината. Създадохме 13 работни места. Не е трудно да се създаде такъв дом. Трябва обаче екипът, който разработва проекти, да знае как се работи в екип, да е запознат с всички социални закони, наредби, да има желание да постигне целта си. Ние с моя екип – 5 членове на УС, които не са от Балван, изпълнихме тази мисия. Домът разполага със стаи – единични и двойни, самостоятелен санитарен възел, дневна, столова, чайна, стая за раздумка и арт терапия. Потребителите – 20 човека си отглеждат сами цветна и зеленчукова градина, имат си самодеен състав, изработват за подарък новогодишни и мартенски сувенири.

Идеята на Сдружението за създаване на Дом за възрастни хора срещна подкрепата не само на Общината, но и на много личности от града, на бизнес-компании като „Софарма“, на отделни семейства, които дариха всичко, което е необходимо за спокоен живот – телевизор, мини барче, кабелна телевизия, оборудвана здравна служба.

Всеки ли новодошъл има нужда от адаптация и за колко време става това, изпитват ли носталгия по дома си?

В дома живеят хора от 65 до 85 години, някои от които вече са сами, без близки, други имат роднини, деца и внуци. УС на Сдружението така е разработило проекта, обучило е екипа, особено обслужващия, на ценности като доброта и любов, щото потребителите не са дали признак на носталгия или тъга, или усамотяване. Обстановката и грижите са повече от семейна среда, защото се чувстват подсигурени с топлина, ежедневна разнообразна топла храна, с много забавления, посещения на концерти, почивка в други населени места. Като постъпват в дома, се чувства известен признак за изненада, но само след 2-3 дни идва спокойствие и хората ни благославят, че сме създали такъв прекрасен дом.

Посещението на техни близки, връзката и доброто отношение на жителите на Балван, добрите взаимоотношения от пенсионерски клуб, кметство, училище – потребителите не са сами и се чувстват удовлетворени. Хората от третата възраст, попаднали в друга среда и населено място се сприятеляват бързо, защото получават безрезервна обич, топлина и подадена ръка за приятелство от хората на Балван. Има много добра връзка с децата от Дома, лишени от родителски грижи.

Самите потребители в дома изпитват взаимно доверие, помощ и най-вече другарство. Една част от тях обичат да четат книги, посещават редовно селската библиотека. Други се занимават с ръкоделие и изработка на сувенири, някои учат момиченца от селото на плетива. С общи усилия и разпределение на отговорностите се грижат сами за 4 дка двор – зеленчукова, овощна и цветна градина. Дворът е прекрасен за почивка, за спорт и физкултура. Домът е задоволен изцяло – Сдружението ги снабдява с всичко необходимо, което бюджетът не може да позволи. Изпитваме необходимост от спонсори за памперси, за перилни и дезинфекционни препарати. Имаме голяма необходимост от превозно средство – кола или микробус за 7-9 човека, необходим за посещение на лекарски кабинети във Велико Търново и Плевен, за участие в общоградски мероприятия, за посещения и екскурзии.

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
запознат ( преди 9 години )
направо да се просълзиш, а колко з..........
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Свободно време