Давид Фоенкинос: Виртуалното винаги е по-лошо от реалността!

Давид Фоенкинос е сред най-успешните френски съвременни писатели и сценаристи. Роден е през 1974 година. Автор е на 14 романа, много от които вече са преведени на български език. Два от последните му романи - „Деликатност“ и „Спомените“ са адаптирани за големия екран. 

Талантливият писател вече е носител на няколко престижни награди. През 2014 година той е отличен с литературната награда „Рьонодо“ за романа „Шарлот“. Биографичната книга е посветена на трагичната съдба на Шарлот Саломон по време на втората световна война. Шарлот е немска художничка от еврейски произход, която загива в Аушвиц след окупацията на Ница. 

Давид Фоенкинос пристигна у нас по повод участието на филма „Деликатност“ на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна. Писателят гостува в България по покана на издателство „Колибри“ с подкрепата на Френски културен институт. 

Екипът на Az-jenata.bg успя да се срещне с Давид Фоенкинос минути преди той да се отправи към срещата си с многобройните си български почитатели.

Идвате за втори път в България. Как се чувствате?

Да, преди 9 години дойдох тук за първи път. Много ми хареса, така че реших да дойда още веднъж. А този път ще отида и във Варна по повод фестивала „Любовта е лудост“.

Какво Ви вдъхновява като писател?

Зависи от всяка книга. Например в случая с книгата ми „Шарлот“ аз открих картините на художничката и се вдъхнових. „Спомените“ са плод на лично вдъхновение от времето, което успях да прекарам с моите баба и дядо. 

„Спомените“ е роман, написан в първо лице. Има ли в него истински ваши лични спомени?

Да, до някъде „Спомените“ е автобиографична книга. Но това е фалшива автобиография (смее се)! Моята баба не е бягала толкова приключенски, както в книгата. Родителите ми не са се развели така драматично като родителите на разказвача. И по-добре (смее се)! 

Така че това не е точно моят емоционален живот, но е вярно, че измежду книгите ми тази е една от по-личните. Обожавам да разказвам истории, но не съм някой, който ще „вампиризира“ реалността, ще се вкопчи в нея. Ако вечеряте с мен няма задължително да попаднете в някой мой роман!

Романите Ви имат доста читателки, особено любовните...

Да, вярно е! „Деликатност“ е малко като любовен роман, да. „Спомените“ не е любовна история, въпреки че любовта преминава през живота на главния герой. 

В „Спомените“ обръщате много внимание на детайлите, разказвате историята по начин, който докосва душата на хората и ги вълнува, дори разплаква...

Странно, преди разсмивах жените, а вече ги разплаквам (смее се)!

Когато човек пише книги много често засяга емоции у страшно много хора, които са присъщи за мнозина. Тъй като аз много обичам да се срещам с хора, да ги изслушвам и си мисля, че за да пише човек трябва да е много любопитен, да експериментира!

Иначе детайлите са най-важни за мен, да. Обожавам детайлите! Гледам абсолютно всичко. От друга страна не съм и с лупа в ръка! Писането е една гледна точка към нещата, така че трябва да се концентрираме върху интересните неща. Всичко може да бъде интересно! 

Например, в хотела, в който отседнах чаках асистентката си около 10 минути и през това време наблюдавах истински спектакъл във фоайето – туристите, които пристигат, хората, търсещи подслон в предверието на хотела заради дъжда – за мен това е като холивудски филм!  

Винаги ли сте знаели, че искате да пишете, да бъдете писател? Не сте ли искали да станете лекар или пък адвокат?

Не! Лекар и адвокат твърдо не! Може би каналджия (смее се)! Започнах да пиша на около 16 години и тогава наистина чувствах, че искам да пиша, но не съм предполагал, че ще стана писател. 

Така че, всъщност мечтаех да стана писател след като вече бях такъв. Моята мечта е да мога да живея от литературата, да бъда напълно свободен, да пътувам много – това е едно огромно богатство!

Какво беше първото нещо, което написахте? Роман ли беше отново?

Да, роман беше. Но беше истинска лудост! Не обичам първите си романи. 

Защо?

Прекалено са абсурдни! Твърде луди. Обичам повече сегашните си романи, защото имат хумор, но са по-дълбоки. Пораснах!

А има ли история, сюжет, който никога не бихте написали? Тема, която ви е неприятна...

Интересен въпрос! Ще трябва да се видим отново, за да ви отговоря, защото не знам! Не съм се замислял. 

Всъщност има много неща, за които не ми се пише. Едно от тях е политиката. Искам да говоря за хората.

Случвало ли Ви се е да искате да пренапишете роман? 

Случвало ми се е да намирам свой роман за лош, но ще трябва много да го пренаписвам. Но с романите е по-лесно. Човек може да се върне към тях след 5-10 години и да промени някои изречения. Но с филмите това не става. Например, началото на филма „Деликатност“ не ми харесва, но не мога да го променя. 

Читателите винаги си представят героите, докато четат. Вие как се чувствате, когато гледате екранизация на Ваша творба? Явно изпитвате известно разочарование, имате забележки...

С „Деликатност“ все пак аз бях човекът, който направи филма, така че почти всичко отговаряше на моята визия. Но е вярно, че когато четем всеки има своето виждане. 

Беше много вълнуващо да създам един персонаж, една жена и след това Одри Тоту да играе моята героиня. Това е едно много силно усещане, когато се прави кино, особено когато си режисьор. Имаш една идея, мислиш за една история и след това виждаш 40 човека, които работят – създават музиката, правят костюмите, напътстват актьорите. 

Чувствам се като едно много глезено дете! Но едновременно с това е и тежко. Стресът е голям. Работата на творците е много отворена, изложена на критика и неодобрение. 

Боли ли Ви от критиката?

Не, изобщо. Но дори когато постигаме голям успех, ние сме съдени по отношение на успеха си. Това е единственото, от което ме боли и се дразня. Ако някой не харесва или критикува моята работа, но аз виждам, че този човек е честен в своята преценка, нямам проблем с това. 

Разбирам го и го намирам за нормално не всички да харесат моята работа. Но пък на мен това не ми се случва особено! 

Значи сте късметлия! 

Да! Може да се каже, че в момента съм голям късметлия, защото животът ми е доста удобен. Идвам от една много скромна среда. Знам какво е да имаш възможността да печелиш пари, пишейки книги. Пътувам много, срещам хора, но в същото време не мисля много за това. Мисля си какво ще напиша сега и как ще го напиша. 

Какво си спомняте от детството си? Най-яркият спомен. 

Спомням си убийството на Джон Ленън. Бях на 6 години. Доста ме беляза тази трагедия – как е възможно просто да убиеш някого ей така! И до такава степен ме разтърси неговото убийство, че след време написах книга за него.

Иначе май нямам много спомени от детството си. 

Така казва и лирическият герой в романа „Спомените“. 

Мисля, че едно дете си спомня повече за това, което си е въобразило, отколкото реалните събития. Това, което се е случило в неговия свят.

Прави впечатление, че често в сравненията ви присъстват Швейцария и Русия. Както Ви впечатлява в тези страни?

Това просто са двете крайности. Харесва ми много да употребявам държавите с клишето, което те обозначават. Например, Швейцария е олицетворение на спокойствието, а в Русия е лудница! Това са клишета. Разбира се, има луди швейцарци и спокойни руснаци. 

Брат Ви е режисьор на „Деликатност“. Лесно ли се работи с роднина?

И двамата бяхме равностойни режисьори. Лесно се работи, защото всичко можем да си кажем. Много се допълваме. 

Няма братско съревнование?

Не, няма. И дори подготвяме нов филм заедно. 

Отново екранизация на Ваш роман?

Не. Не искаме да правим друг филм, който е адаптация на моя книга. Има други мои книги, които скоро ще се превърнат във филми, но аз не искам повече да правя това. Искам да правя филми с независим сценарий, които не са по книга. 

Какво Ви накара да опишете историята на Шарлот Саломон?

Всичко! Интелигентността, креативността, нейният гений, невероятният й живот. Всичко около нея е истински роман. Вложих цялата си енергия, за да бъде тя разпозната и сега разчитам на Вас, на вашето електронно списание, за да може историята й да достигне до повече хора. 

Вие сте и музикант. На какъв инструмент свирите?

На китара. Обичам да свиря в свободното време.

Писали ли сте текст на песен?

Писал съм, да. Има една много известна певица във Франция, която скоро ще издава нов албум. Писал съм текстове за нейни песни. Казва се Ангун. 

Бихте ли отправили пожелание към нашите читателки!

Бих им напомнил, че виртуалното винаги е по-лошо от реалността.