Мира Добрева е сред най-популярните лица от телевизионния екран. Тя радва зрителите от години с позитивна усмивка и висок професионализъм. Едно от най-новите неща около нея обаче е свързано не толкова с телевизията, колкото с литературата. Красивата водеща издаде наскоро първата си книга, посветена на столетниците.

В „Столетниците – благословия или орисия“ тя разказва 38 истории на столетници, които научава в свои лични срещи с тях. Както споделя самата тя, тези истории не си приличат една с една, различни са, посвоему вдъхновяващи, някои навяващи тъга и меланхолия, но всички до една – интересни и вълнуващи.

Какво научава от срещите си с тях и кои са съветите на столетниците, които тя се стреми да спазва, ще разберем от нея в следващите редове. Приятно четене.

Какъв беше пътят на книгата ви – от идеята до създаването ѝ? Кои бяха предизвикателствата при написването ѝ?

Пътят беше емоционален, наситен, предизвикателен, трънлив, уханен, прашен, слънчев, дъждовен… Като всички 38 истории, които разказвам в книгата „Столетниците“. Една с една съдбите на моите герои не си приличат, а пътищата към тях също бяха своеволни – някои криволичеха, трудно стигах до сърцата им, други пък сякаш бяха постлани с плюшен килим – разполагах се удобно в душите им и вадех оттам всичко, което имаше за казване. Това в преносния смисъл. Иначе в буквалния – идеята се роди по време на един телевизионен ефир преди 10 години, в който гостенката в студиото на „ОТБЛИЗО“ разказа някаква история от Драматичния театър в Смолян, а част от постановката била една столетница. Това много ме впечатли, защото не подозирах дотогава, че столетниците могат да са по-млади от младите, особено по дух и да правят много неща, които децата им не могат да правят… Разбира се, не всички столетници са благословени с такива здраве и сила. Но така започна търсенето ми и с всяка нова история, която намирах, любопитството ми се засилваше така, че се превръщаше в любов, страст и дори мания за преследване на столетници…

В книгата разказвате много истории, но можете ли да откроите една, която ви впечатли, разтърси най-много и защо?

Всичките подбрани истории са впечатляващи с нещо дотолкова, че човек като ги прочете, все ще му остане нещо да запомни и да научи. Но някои от историите аз лично съм ги приела като драматични и те са ми най-близки до сърцето – историите на отхвърлените от децата си столетници. За тях ми е най-мъчно. Да имаш живи и здрави деца, роднини, снахи, внуци, а да си сам… Любимата ми история, която още не мога да преглътна е тази на Баба Калинка, която никак не чуваше, затова жената, която бе наета да се грижи за нея, ѝ пишеше в една тетрадка. За да задавам въпросите си, и на мен ми бе дадена тази тетрадка. Така там прочетох неща, които може би беше по-добре да не зная, за да не проумея тъгата на баба Калинка. Не такава съдба имаше столетницата Солуча Аронова – за нея с внимание се грижеше дъщеря ѝ, както и специално наета болногледачка, но нейната история е също много поразяваща и поучителна. Тя също ми е сред любимите.

От срещите си с толкова много столетници, какви изводи си направихте за дълголетието? Кои са тайните му, които успяхте да разкриете?

Всеки ще открие отговора в книгата, щом я прочете. За мен тайната на дълголетието е човек да е здрав по природа и да може до последно да се труди, както и да се е трудил през целия си живот. Трудът е в основата на дълголетието. Движението, спортът, хубавата храна, въздухът – това са допълнения. Както и една малка чашка ракийка всяка вечер или може би малко винце. Но без повече вредни навици и пороци… И ранно ставане, ранно лягане. Дисциплина във всяко едно отношение!

В много от описаните разговори в книгата вашите събеседници ви споделят не само тайните на дълголетието си, но и житейски съвети за отношенията между мъжа и жената. Кои от техните съвети се запечатаха в паметта ви и бихте откроили?

Посвещаването на другия човек. Това да приемеш недостатъците му, не да опиташ да ги преиначиш, да го направиш като свое подобие. Да обичаш другия с всичкото, което е – дали ще си влачи чехлите по пода, дали ще излиза вечер да се види с приятели, дали ще отказва да боядиса оградата – да подминеш с махване на ръка, а не да влезеш в проблема със скандал. Възрастните хора са свикнали да разговарят – това го няма в днешните отношения. Ние направо се сърдим, нападаме се, обвиняваме се. Те се приемат. Обичат другия и през грешките му и много повече си прощават. Не са злопаметни столетниците. Наскоро в Библията прочетох нещо, за което си дадох сметка, че е като обобщение на всички мъдри съвети, които са ми дали столетниците през годините, по отношение на брака. Ето го, казвам го и на Вашите читатели сега:

По-добре да са двама, отколкото един,
понеже имат добра награда за труда си;
защото ако единият падне,
другарят му ще го вдигне,
но горко на онзи, който е сам
когато падне и няма друг да го вдигне.
И ако легнат двама заедно, ще се топлят;
а един как ще се топли самичък?
И ако един може да бъде надвит, двама ще устоят;
и тройното въже не се къса скоро.
Еклисиаст 4:9

И още нещо:

Но на вас, които слушате, казвам:
Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.
На този, който те удари по едната страна, обърни и другата;
и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
Дай на всеки, който ти поиска;
и не изисквай нещата от този, който ги отнема.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
Лука 6:27

Ето, тези откъси от Светото писание са излизали под една или друга словесна форма от устите и душите на столетниците. Техните въжделения в заника на дните им са близо до учението на Христос.

Кой техен съвет или препоръка от споделените с Вас, бихте спазвали?

Опитвам се да спазвам всичко, доколкото мога, но невинаги успявам. Днешният ден ни завихря, влизаме в руслото на борещите се за оцеляване, за успех, за просперитет българи и забравяме за простичките неща и истини в живота… Опитвам се да махам с ръка, когато се ядосвам и подобно на 106-годишната баба Люба да казвам: „Карай да върви!“.

Вашият отговор на въпроса „Столетниците – благословия или орисия“ е?

В предговора на книгата, който е моето душевно излияние за всичко по отношение на столетниците съм написала какво е. Отговорът не може да бъде еднозначен. Зависи от човека, но и от близките му – ако го уважават, обичат, ценят, ако го карат да се чувства нужен, е благословия… ако се чувства отхвърлен и ако го чакат да умре, за да се настанят в къщата, в която живее – тогава е орисия.

Книгата ви се радва на успех, вече излезе нейният втори тираж. Очаквахте ли този успех, изненада ли ви?

Да, трябва да ви призная, че не очаквах този успех на книгата. Мислех, че в свят, в който се продават лъжи, мечти и красиви лица, никой няма да се интересува от съдбата на толкова възрастните хора. Но историите се харесват, всеки си спомня за своите баба и дядо, всеки се замисля за родителите си, ако прочете. И се надявам да погледне през очите на столетниците, да види какво е в душите им и да разбере, че дори да изглежда невъзможно, може да намери път към тях. Изненадах се, че хората поръчват и през сайта на издателство Книгомания, защото по този начин получават книгата с автограф от мен. Мило ми е – никога не съм се чувствала специална и не съм заявявала, че правя нещо изключително и специално, а когато хората го оценяват като такова, съм наистина много радостна.

Мислите ли за следваща книга, работите ли над нов проект?

Първата сте, която ми задава подобен въпрос, затова ще отговоря, макар да знаете, че няма да открехна твърде много вратата. Но да, работя по нов проект, който също е много вълнуващ, но и много, много труден и времеемък. Паралелно с това продължавам издирването на столетници, но за следващото издание планирам да направя срещи с двойки столетници, което прави задачата още по-трудна. Ще видим...

Намираме се в особена ситуация, изправихме се пред много предизвикателства през последните месеци. Вие как преминавате през предизвикателствата, свързани с ковид – ограниченията, изолацията, страхът? Как успявате да запазите позитивната си нагласа в това странно и нелеко време за всички?

Истината е, че столетниците ми помагат. Току рухна, и си отворя книгата – пък взема, пък почета, пък си спомня – обикновено си чета веселите истории, не искам да се натъжавам. Като знам те през какво са минали – войни, болести, глад, гонения… Аз ли да се оплача? Мисля си, че този лепкав вирус, това ужасно чудовище, което ни нападна е наистина голямо зло, но Първата световна война? А Втората световна война? А междусъюзническите войни… Колко жени са останали без мъжете си, колко деца са останали сираци… На нас ни се струва, че всичко най-лошо върху нашите глави се е струпало, а не е така. Човечеството какво ли не е преживяло и пак е оцеляло! И ние ще минем през тази мрачна долина и пак ще изгрее слънце!

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Четете, потапяйте се в различни светове – това бягство ни е необходимо в тези тежки дни. И намирайте вдъхновение в деня си – има го, просто го потърсете. Виждайте с душите си, не само с очите. И обичайте, усмихвайте се, подминавайте неправдите – така по-лесно се живее!