„Моето корейско лято или как заобичах кимчи“ – Дженифър Баркли

Веднага щом пристига, Дженифър Баркли се залавя да опознае Южна Корея отблизо. Разхожда се из градските паркове в Сеул, качва се до кулата Намсан и се потапя в историята на страната насред кралските палати на династията Чосон. Скоро решава да замени шума на метрополиса със спокойствието и живописта на корейската провинция.

Докато пътува само с раницата на гърба си, Дженифър се наслаждава на пищните природни гледки на Сораксан и вкусва автентични корейски ястия като бибимбап и кимчи. Натъква се на скрити в гората будистки манастири и гостува на непознати, добродушни жители из малките селца по крайбрежието на Пусан. Лека-полека културата и хората, с които се среща, ѝ вдъхват ново усещане за душата на азиатската страна.

Дженифър Баркли е пътешественик и писател. Работи дълги години в литературни агенции, преди да основе своя собствена. В момента живее в Гърция.

Откъс

Бирата, която направи Корея известна

Шаманизмът е често срещан в много азиатски култури. От момента, в който видях табела на склоновете на Инуангсан в Сеул, забраняваща „къмпингуване, палене на огън и шаманизъм“, любопитството ми се събуди. В Корея шаманът, или мудан, предлага жертва на духовете на скалите, дърветата и планините и с песни и танци в нещо като транс моли духовете да се намесят в делата на хората – от реколтата и риболова до брак и изпити. Някои хора в съвременна Корея не го одобряват, но той е неотлъчна част от културното наследство и дори е определен за Нематериално наследство номер три.
Шаманът често е жена, която разговаря с духовете чрез танци. Тази популярна практика била преследвана от конфуцианците от династията Чосон и при липсата на писана доктрина често не била одобрявана, смятали я за суеверие на необразовани жени. Но въпреки това продължава да съществува като практика с много препратки между будизма и шаманизма, въпреки че според мнозина корейци будизмът превъзхожда шаманизма в интелектуално отношение.
* * *
Горкият Гав – почти не исках да му разказвам за вдъхновяващите ми приключения. А той, който не можеше да отиде никъде, почти не искаше да слуша за тях. В разстояние на няколко дни се бях срещала с монаси, ядох удивителна храна, изкачвах планината и плувах в Жълто море. А той беше свирил „September“ и „Mustang Sally“ и „Get Down On It“ още няколко пъти. Поне бе започнал да се запознава с други музиканти и завел австралийските си приятели в Нагуон. Отначало се чувствахме неудобно – питах се дали не се отдалечаваме един от друг – но не за дълго. Дадох му дървения будистки медальон, който купих за него, и той много му се зарадва.През първия ми ден в Сеул беше тъмно през цялото време, облаците надвисваха ниско над Намсан, а сега дъждът плющеше и прозорците тракаха на вятъра. Предполагам, че това е порой по време на мусона. Точно когато заспивахме предишната вечер, първата ми нощ обратно в Сеул след онези спокойни дни в провинция Чоллабук, чухме наблизо да пищи жена, след това отново и отново, пронизвайки нощта по ужасен начин, а след това да нарежда истерично и гневно. Отново съм сред лудостта на Сеул, замърсяването, плюенето, ревящото движение. Боклукът, натрупан по ъглите на улиците в очакване да го приберат, оставяше във въздуха непрестанна миризма на гнило – докато не изтрещи гръмотевица и не завали проливен дъжд в продължение на дванайсет часа като днес. Юни, юли и август са дъждовният сезон и сега, в средата на юли, беше толкова влажно, че дори и когато не вали, дрехите ти се овлажняват, щом излезеш навън. Шумът на климатиците никога не спира. Някакво насекомо си беше направило гнездо на комарника на прозореца в спалнята ни. Наричахме го насекомото с пружина, защото четяхме „Хроника на птицата с пружина“ на Харуки Мураками и защото това насекомо издаваше съвсем същия шум като играчка на пружина с побъркан смях. Звучеше така:
ззв, зззввив, ЗЗВИВ, ЗЗЗЗВИИВВ, ЗЗЗЗЗЗЗВВИВ – хе хе хе.
Звв, ззвв, зззввив, ЗЗЗВВИВ, ЗЗЗЗЗВВИВВВ – хе хе хе.
Освен това имахме и удоволствието в събота сутрин от дълбок сън да ни събуждат продавачите, които карат камионите си из квартала и се състезават в децибели за местните клиенти. Викаха през гърмящи високоговорители със силата на система за предупреждение при въздушно нападение, за да рекламират отличните си услуги, завършващи със списък на стоките им. КИМ! КИИИМ! Да, най-популярното фамилно име в Корея беше също и дума за изсушени водорасли. В апартамента до нас живееше един слаб възрастен човек.
Всеки ден го виждахме да седи на петите си пред входната врата и да пуши, а през останалото време чувахме острата му кашлица, чувахме го как прочиства гърлото си, изкарвайки храчки от дълбините му, докато накрая всичко избухваше в едно ужасно изхрачване. Обикновено когато минаваме покрай него на входа, той едва отбелязваше присъствието ни. Но на следващия ден се случи нещо прекрасно, дълбокото гърло, както го наричах, попита на английски:
– Как сте?
– Благодарим, добре – отговорихме ние прекалено учудени, за да знаем какво точно да кажем.
– Приятен ден! – каза той с американски акцент. – Пазете се!
Хората в малките квартални магазинчета също започваха да се държат по-приятелски.

На книжния пазар от 6 юли 2021 г.
Обем: 264 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-614-1
Корична цена: 16 лв.