„Магазинчето за подаръци и усмивки“ от Мануела Инуса

За книгата
 
В магазинчето на Орхид всеки може да намери най-подходящия подарък за любимия човек – опияняващи аромати, чаши със забавни надписи, козметични комплекти, ръчно изработени свещи... А това, което собственичката предлага неизменно, е своята лъчезарна усмивка. Винаги в добро настроение, Орхид е готова да помогне на всеки, дошъл в магазинчето й, или поне да изслуша терзанията му.

Напоследък обаче радостта все по-често й убягва. Защото има един човек, който не желае да й се довери – приятелят й Патрик. Връзката им от известно време е в криза, а неговото мълчание и затвореност довеждат Орхид до отчаяние. Особено сега, когато в живота й се появява нов мъж и той е готов да направи всичко, за да бъде щастлива...

• обем: 240 стр.
• цена: 14,95 лв.
• ISBN 978–954–26–2121–8
• Превод Емилия Драганова-Сивкова
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД

 
За автора

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя трийсети рожден ден решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните й романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel.

Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и две им деца.
 
Откъс от „Магазинчето за подаръци и усмивки“
 
В един слънчев пролетен ден, малко преди края на работното време млада жена извади кашона, който й бяха доставили сутринта. Той съдържаше новата пратка фантастични масла за вана. Жената ги разопакова и разпредели грижливо по рафтовете – подреди ги по цвят и размери, а щом приключи, се загледа в симпатичните шишенца, носещи поетични имена като „Мечта от малинова пяна“ или „Ябълкова целувка“, и доволно се усмихна. После събра нещата си, обходи още веднъж с очи помещението и отвори вратата. Въпреки че вече минаваше шест, слънцето все още сияеше на небето и къпеше в светлина магазинчето, в което всеки можеше да намери не само най-разнообразни подаръци, но и отзивчиво сърце, когато се нуждаеше – съвет, или имаше грижи.

Стройната жена с дълга руса коса, прибрана в конска опашка, врътна два пъти ключа и както често правеше, приседна на стъпалата пред магазина си. Той беше в дъното на уличката, така че оттук имаше идеална видимост към другите магазини, собствениците им и прекрасните хора, които изпълваха с живот „Валери Лейн“.

Жената плъзна поглед по павираната уличка, чак до ъгъла, където една от приятелките й държеше уютно магазинче за чай, привличащо от цял Оксфорд любители на класически, а и екзотични селекции. Собственичката на съседната шоколатерия тъкмо заключваше и й помаха с ръка, щом я зърна. Младата жена й отвърна и плъзна поглед по-надолу, към бившия антиквариат, който от близо година се бе превърнал във вълшебна книжарница. Преди много време беше принадлежал на Валери Бонам, която бе дала името на тази улица и до ден днешен служеше на приятелките като пример за добросърдечие.

Младата притежателка на книжарницата тъкмо си приказваше с приятеля си и баща си, които бяха дошли да я вземат от работа. Баща й бе нахлупил яркооранжева плетена шапка, наподобяваща морков. И тя махна с ръка за поздрав.

Последна излезе от магазина си, наречен „Раят на преждите“, петата приятелка в комплект със своя кокер шпаньол. А малко по-късно русокоската на стълбите видя съседа си – единствения мъж с магазин на „Валери Лейн“ – и прехапа устни. Загледа го как прибира цветята си вътре. Когато я забеляза, мъжът й подари усмивка, сияйна като слънцето, и сърцето в гърдите й затуптя по-бързо и прескочи един удар, което всъщност не биваше да се случва...