„Жената, която пишеше писма“ – Карстен Хен

Кати Валдщайн. Кати иска да започне нов живот. Ето защо решава да напише прощални слова към всеки човек, който ? е повлиял по някакъв начин – дружелюбната касиерка в супермаркета, строгата учителка по математика, безразличния ? бивш съпруг... Общо 37 писма, написани на хартия за сандвичи, която баща ? е събирал специално за нея. Но тези писма изкарват някои тежки истини и неподозирани тайни наяве.

В този повратен момент от живота си, Кати среща мистериозния Северин. Двамата наистина изглеждат родени един за друг, но не могат да открият пътя към другия... докато Кати не осъзнае, че не е нужно да се сбогува с миналото си, за да посрещне своето бъдеще. А Северин трябва да приеме случилото се преди, за да продължи напред.

Съдбата може би определя кой идва в живота ни, но сърцето е онова, което решава кой ще остане в него...

Карстен Хен е популярен автор на повече от осемнайсет бестселъра. Познат е на българските читатели с „Човекът, който разхождаше книги“ и „Пекарят, който създаваше истории“.

Откъс

Селището, където живееше Кати, така и не бе успяло да уточни село ли е, или град. Беше заобиколено от села и се намираше в близост до град, в чийто статут никой не се съмняваше. Хората, които живееха в родното място на Кати, не се определяха нито като граждани, нито като селяни. Всъщност местните бяха възприели не най-доброто, а най-лошото от двата свята: асортимент от стоки и културен живот на село, анонимност и цени на имотите в град.

Това селище обаче притежаваше нещо, което го отличаваше от всички други: Арктически музей. Стопанисваше го Мартин, чичото на Кати, забележителна личност. Той обожаваше земите отвъд Полярния кръг, въпреки че кракът му никога не бе стъпвал там. Беше кръстил своето царство „Полярният свят на Свенсон“, но всъщност се казваше Валдщайн. Е, „Полярният свят на Валдщайн“ наистина не звучеше достатъчно автентично.

Откакто Кати го помнеше, той преустройваше къщата и градината си така, че да изглежда като имот отвъд шейсет и шестия паралел. Първо облече всички външни стени с дърво и боядиса дъските кървавочервени, за да заприличат на рибарските къщи на Луфутенските острови.

После опаса градината с маркучи и пусна гореща пара, за да покаже нагледно геотермалните извори в Исландия. С времето добави към екстериора иглу от стиропор, юрта, дървена колиба на викинги с манекени, облечени като истински воини, и дълъг прът за сушене на риба. Отначало Мартин наистина сушеше риба, но общинският съвет му забрани с бърза заповед. Главната атракция обаче представляваха два живи експоната: единият бе стар мърморко, голям инат и малко недочуваше; имаше брада, много широка горна устна, заради която изглеждаше вечно намусен и която на всичкото отгоре покриваше долната устна почти изцяло. Казваше се Харалд Красивата коса и беше стар лос. Другият експонат беше северна кошута; тя реагираше на името Бетина и обичаше да се гали. Както всички северни елени, Бетина притежаваше разкошни рога.

Мартин бе събрал най-различни видове трева, за да очертае границите на всички страни в Арктика. За съжаление Харалд постоянно изяждаше границите на Швеция. Никой не знаеше защо, дори самият Харалд.

На партера – Мартин живееше в преустроения хамбар – с времето се бяха насъбрали следните експонати: малка библиотека, безброй картини и снимки, аквариум със северни риби и медузи, три препарирани животни (полярна мечка, полярна лисица, полярен заек), напълно обзаведена колиба на китоловци, най-различни скални проби в осветена витрина, миниатюра на земното кълбо, издигнато на Северния полюс, както и флаговете на всички полярни страни с обяснения за значението им. На пода бе нарисувана линия, която показваше обичайния маршрут на круизните кораби към Полярния кръг. Най-новият експонат беше снежна топка от Свалбард; съхраняваха я в камерата на хладилника. Добър приятел на Мартин организира транспорта и я достави непокътната – наистина върхово постижение. Всяка година се добавяше по нещо, въпреки че малкият музей вече се пръскаше по шевовете.

Местните разправяха, че господин Валдщайн всъщност бил застрахователен агент, но това не беше истина: Мартин бе директор на музея и работеше като застрахователен агент само за да припечели някой лев.

През детските си години Кати се обръщаше към всички съседи с „лельо“ и „чичо“. Хората от улицата бяха едно семейство и си помагаха. После разбра, че това е било лъжа. Мартин обаче беше истински чичо. По-малкият брат на баща ѝ, който почина преди няколко години.

Кати влезе в двора и откри Мартин зад отворения прозорец на някогашната тоалетна за гости, където сега се помещаваше кабинката за билети. Там се намираше и малкият музеен магазин. Най-добре се продаваха плюшените животинки; за по-смелите предлагаха „сурстрьоминг“ – шведски специалитет от ферментирала риба. В консервите се събираха газове и кутиите се издуваха опасно.

Преди да отвори музея, чичото на Кати обличаше тежък норвежки пуловер от груба вълна. Носеше го дори през горещите летни дни, но тогава го комбинираше с къси панталони и джапанки. Внушителната му брада бе по природа северноруса – така си спестяваше пари за изсветляване.

Мартин видя племенницата си и вдигна ръце отбранително.

– Тежкò ти, ако носиш писмо за мен! По-добре си отивай веднага!

– Писмото вероятно ще е много, много положително – отвърна ведро тя и го целуна по бузата. – Имаш ли работа?

– Сутринта дойдоха децата от детска градина „Седемте джуджета“, а в момента Лукас развежда семейна двойка, която следващата седмица заминава за Свалбард. Искат да се настроят, нали разбираш? Би било чудесно всеки ден да е така!

Четиринайсетгодишният Лукас беше истинска ходеща енциклопедия. Вечният лед беше любимата му тема и той направо попиваше като гъба всяка информация. За съжаление притежаваше и неприятното качество на гъбата да изхвърля всмуканата информация, без да го питат. Лукас беше не просто умник, а свръхумник. Даже да го събудят посред нощ, щеше да издекламира всички полярни експедиции от последните двеста години без нито една грешка. Помнеше, естествено, и имената на корабите. И имената на кучетата, теглили шейните. Припечелваше по малко пари като музеен екскурзовод, макар че не се нуждаеше от нищо, защото родителите му бяха лекари, притежаваха няколко кабинета и принадлежаха към най-богатите в селището. И двамата обаче се радваха, че синът им работи, вместо да седи по цял ден вкъщи и да им изнася лекции за Арктика. Преди да открие полярните земи, Лукас се увличаше по динозаври. Веднага щом научиха за „Полярния свят на Свенсон“, родителите му разбраха каква възможност се открива пред тях и като се възползваха умело от мамутите в Сибир, събудиха възхищението на сина си към ледените простори на Севера. Те обичаха своя Лукас, но дори обичта издържа само на известно количество високо специализирани лекции по темата за трицератопси и диплодоци. С кръглите си очилца и щръкналата коса Лукас приличаше много на Хари Потър.

Кати подаде на Мартин грижливо увито пакетче.

– Заповядай. Нося ти седмичната порция от най-финия лебервурст на фирма „Хамухер“. Моника ти изпраща сърдечни поздрави.

Мартин умираше за финия лебервурст на месаря Хамухер – най-добрия в цялата област, но не знаеше как да реагира на служителката му Моника, която дръзко флиртуваше с него сред кутийките със свинска мас с ароматни подправки и грижливо подредените салами. Последния път го бе попитала няма ли да я покани на кафе и Мартин помоли Кати да пазарува в месарницата вместо него. Моника всеки път изпращаше сърдечни поздрави и увиваше пакетчето с двеста грама лебервурст особено внимателно. Днес даже бе измерила не двеста, а двеста и петдесет грама.

– Моля те да не я поздравяваш от мен.

– Ти, стари мърморко! Някой път ще ми разкажеш защо не ѝ даваш шанс, нали?

Мартин се покашля.

– Някой ден... може би...

Кати направи крачка към него.

– Имаш ли малко време за мен? Сега, веднага? Трябва да те питам нещо.

– Вече забелязах колко сериозно ме гледаш. Имам време, разбира се. В Арктика трябва да помогнеш на минутата, иначе всичко отива по дяволите. Става въпрос за живот и смърт!

Мартин извади изпод тезгяха табелка с надпис „Връщам се след малко!“, украсена с нарисувана полярна мечка с коктейл в лапата, и я окачи на пирон над прозорчето.

Отидоха в саамската юрта, облечена изцяло с кожи, където Мартин понякога организираше уъркшоп по обертоново пеене. Един ден го посетиха даже хористите от църквата, но се заинтересуваха повече от безплатната водка, отколкото от техниката на изпълнение.

Кати разказа на чичо си какво е чула от госпожа Лупенау за майка си и Мартин я почерпи с шведски бонбон, увит в сребрист станиол. Съдържал лакриц и допълнително количество сол и веднага оправял настроението, поясни той. Но може би това важало само за шведите.

– Как си обясняваш думите на учителката ми? – попита Кати. Бонбонът ѝ хареса. – Аз не разбирам нищо.

– Майка ти беше сложна личност. Вероятно е искала да те предпази от нещо...

– Никога не е говорила с мен по този въпрос! Въпреки че я умолявах да отида в гимназията! Всичките ми приятелки станаха гимназистки, само аз не. Официално ме обявиха за тъпачка. Плаках седмици, даже месеци наред. Имах чувството, че с мен е свършено. Мама виждаше какво ми е, но не каза нищо. – Кати сгъна сребристия станиол и погледна чичо си с надежда. – Говорил ли си с нея за мен?

– Не. Съжалявам.

– Възможно ли е да е говорила с друг човек? Навярно с татко... или с приятелка?

– Майка ти почти никога не говореше за чувствата си и не обясняваше защо прави това или онова. Пазеше всичко в тайна. Нали я познаваш. Щеше да се впише добре в Арктика, там хората също не говорят много.

– Не мога да отмина постъпката ѝ с лека ръка!

– Разбирам те. Наистина те разбирам.

В този миг се появи Лукас.

– Знаех си, че ще ви намеря тук! Господин и госпожа Константин, живущи на улица „Енгелберт“, седемдесет и три, желаят да закупят плюшено животинче, за предпочитане гърбат кит. Ще го подарят на внучката си Мара, осемгодишна. Само дето магазинът ни е затворен. – Вдигна обвинително вежди и добави: – Освен това се чувствам длъжен да съобщя, че Харалд току-що разруши Стокхолм. А Бетина за пореден път заспа в Гренландия.

На книжния пазар от 28 ноември 2023 г.
Обем: 240 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-762-9
Корична цена: 18 лв.