Поверия за празника на св. св. Константин и Елена

Християнският празник, който отбелязваме на 21 май, е в памет на равноапостолите Константин и Елена. На този ден празнуват всички с имената Константин, Костадин, Константинка, Костина, Коста, Костадина, Динко, Елена, Еленко, Елица, Елина, Елин.

Кои са известните поверия за празника?

Мъжете, които си харесат жена на този ден и решат да се оженят за нея, ще бъдат големи късметлии. Счита се, че избраната жена на този празник ще бъде прекрасна съпруга и ще създадат сплотено семейство.

На този ден в миналото са ходили до лековити извори, за да се измият за здраве и красота.

Играят се нестинарски игри, прескача се огъня, за да има здраве и берекет през годината. Според някои поверия, колкото повече нестинари се включат в ритуала, толкова по-богата и плодородна ще е реколтата.

Който успее да прескочи огъня на този ден, ще бъде здрав цялата година.

Прави се празничен курбан за здраве и успешна, плодородна година. Имениците посрещат гости и ги черпят с вкусни гозби за здраве. Тук можете да видите идеи за ястия за празника.

Друго поверие гласи, че св. Елена е скрила градушка в ръкава на ризата си и за да не я разгневим, не се работи нито у дома, нито на полето.

Наричат празника още Костадиновден. Приема се за последния пролетен празник, който напомня за идващото лято.

В някои райони на страната празнуват цели три дни – до 23 май включително.

За историята на празника

Цар Константин е син на царица Елена. Роден е през 274 г. Младите си години той прекарал в двора на Диоклециан в Никомидия, където бил почти като заложник. В тези години имало голямо гонение срещу Христовата вяра.

Въпреки близостта си до езичеството Константин съумял да запази душата си и любовта към християнството. Неговата доброта му спечелила много врагове и завистници сред царедворците, а цезарят Галерии, замислял да го погуби, за да не допусне Константин до престола, на който имал право по рождение.

След като седнал на трона и станал владетел на цялата Римска империя, Константин застанал начело на християнското общество, една от причините да не бъде много обичан в Рим.

Елена била тиха и скромна жена и не се обличала в подобаващите на сана ѝ одежди. Движейки се сред народа, тя винаги се стараела да не бъде разпозната. Била щедра към бедните.

Тя много искала да помогне на сина си цар Константин да намери дървото, на което бил разпнат Исус. Но мястото, на което бил скрит Господният Кръст, било неизвестно. Въпреки това Елена вложила своите сили и средства за намирането му. Това било първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст.

Светият Кръст бил положен в сребърен ковчег за съхранение. На Велики петък той бил изнасян за поклонение. При напускането на Йерусалим, Елена взела частица от живоносното Дърво, като дар за своя син Константин.

Скоро след това тя починала, а Константин управлявал достойно до края на дните си и се смята за първия християнски римски император.