Преподобна Стойна: От дрян са българите – най-жилавото сред дървесата. То първо цъфти през пролетта, а последно зрее

На 2 септември, в навечерието на 142 години от рождението на Преподобна Стойна, излиза новото издание на романа „Съвършената“ от Неда Антонова.

За книгата

Съвършената Преподобна Стойна – небесната закрилница на България – освен предсказания за бъдещето на света и на нашия народ, ни е оставила и своите мъдри съвети:

Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, а човешкият избор – неотменим. Дай на човека свобода и ще познаеш духа му.

*

Никой народ не идва на света ей тъй за едното гезме. Всякой народ си има заръка: да е камък в темела на храма световен и да пребъдва според съдбата си.

*

И хората, и народите са творение – едни от желязо, други от глина. А твоите хора, Боянке, са от дърво. От дрян са българите – най-жилавото сред дървесата. То първо от всички цъфти през пролетта, а последно зрее. Късни ще са плодовете на твоя народ, но като лекарство целебни.

*

Обичайте се и си прощавайте! Прошката е Боговото в човека!

ЧОВЕКЪТ НЕ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА

Интервю с Неда Антонова

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията „Възкресените“, „Елегия“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица“, а също „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“ „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“ и „Плодовете зреят нощем“. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“.

Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“.

Живее и работи в Търговище.

Г-жо Антонова, в навечерието на 142 години от рождението на Преподобна Стойна излиза новото – трето – издание на „Съвършената“. Как си обяснявате този нестихващ интерес към романа?

Естествен интерес към всичко необикновено. А Стойна наистина е била необикновена.

Кога и с какво феноменът Преподобна Стойна провокира писателката Неда Антонова?

Това беше продължителен процес. Отначало чувах разкази на хора, които са посетили манастира „Свети Георги” в село Златолист край Мелник – там пред гроба на светицата са произнесли своите молитви към нея и сега очакваха небесната й помощ. После научих, че журналисти и писатели са проявили интерес към легендите и приказните разкази за духовната мощ на Стойна, някои бегло са описали селото и гроба й, други се опитаха да направят от журналистиката литература… Приех го като предизвикателство – предизвикателството на новото, необяснимото, свръхестественото, необозримото чрез думи…И колко му трябва на човека – една идея, една воля и достатъчно здраве…

Трудно ли се пише за толкова необикновена личност? Ще споделите ли как протече творческият процес и имаше ли нещо необяснимо при случването му?

Да, имаше всичко, за което ме питате – и обикновени, и необикновени преживявания. Целият процес, предхождащ написването на книгата, съм описала в предговора към нейното ново – трето – издание, което скоро ще тръгне към читателите...

Вие сте от писателите, които майсторски съчетават факти и фикция. Какви проучвания направихте преди да започнете да пишете книгата?

Нямаше много за проучване – само вдъхновяващият околен пейзаж, молитвената атмосфера в стаичката на Стойна и беглите спомени на стойнини връстници, някои от тях – спомените – записани още приживе на светицата, други преразказвани, допълвани и осъвременявани, което намаляваше тяхната достоверност. Но през цялото време на престоя си в Златолист имах усещането, че всичко, което трябва да разкажа за Преподобната, вибрира във въздуха наоколо и от автора се иска само да се вслуша, да долови внушението и да го разкаже…

А как се отрази върху вас – върху мисленето ви – боравенето с фактите и хипотезите относно живота и дарбите на Стойна Преподобна?

Повярвах – и все повече вярвам – в онова, което Съвършената ни внушава: човекът – и всеки от нас – е безсмъртен; никой не е създаден за еднократна употреба и тъй, както Времето се изразява в редуването на ден и нощ, така и човешкият живот има две редуващи се форми на съществуване – пребиваването ни във видимия и в невидимия свят – в света на материята и в света на духа.

И че никой от нас не е ни пръв, ни последен, защото животът е кръг и ние сме неговите точки. И още, че законът на вселенската хармония е непрекъснато действащ и никое добро не остава невъзнаградено, а злото – ненаказано. А и друго: ако нещо се е случило веднъж, това значи, че то може да се случва хиляди пъти след това. И човекът – също.

Казвали сте, че за писателя няма по-добър въпрос от това какво пишете или какво възнамерявате да пишете. Да очакваме ли нова книга от Неда Антонова?

Много пъти са ме съветвали да не споделям предварително плановете и незавършените си ръкописи – имало недобронамерени хора, които можели мислено да попречат на замислите ми. Но си казвах – „мен уроки не ме хващат” и разказвах ненаписаното, но вече случилото се във въображението ми . И сега – също: искам да разкажа на читателите за един забележителен мъж, направил много за България в най-трудните нейни години след войните и издъхнал после в социалистическия затвор. Българин, за когото се знае, че е имал много пари – банкер; много власт – министър, дипломат; много врагове – политик, оратор, журналист…И много любовници. Така и съм кръстила предварителния замисъл – „Любовниците на банкера”. Става дума за Атанас Буров.

Откъс

ТАКА Е ЛЕКУВАЛА ПРЕПОДОБНА СТОЙНА

„Винаги, когато е ставало дума за тебе, хората разказват някакъв направо невероятен случай – как си върнала от оня свят момченце...

„Никой не може да бъде върнат от оня свят, Боянке. Иде ли човек там, прекрачи ли браздата, няма назад. А онуй дете беше в несвяст, едно такова ... уж диша, ама само диша... нищо друго...”

„Да, лекарите наричат това състояние кома.”

„Не знам как му викат дофторите, аз знам само, че го донесоха майка му и баща му една вечер – единиот го държи за главата, другиот – за краката... баш умрело. Пуснаха го на плочата под купола и майка му горкана така ме погледна... га че бе пребродила всички земи и води, стигнала бе края на човешкия свят и й оставаше само Небето... Аз не лекувам, Боянке, лекува вярата. Колкото повече вяра излиза от човека и отива нагоре, толкоз повече милости се сипят въз него... Тази майка клетница не можеше да остане без Божията награда. Разбрах го. И рекох им :

„Айде излезте вън и се молете”.

Щото, Боянке, молитвата е надежда, но и надеждата е молитва. И щото Бог не може да бъде неблагодарен, когато му се уповават. Той загърбва и собствените си планове, макар понякогаш да му се струва, че е добър повече, отколкото требе. Знае го, но не се отмята от добрината си. Силната вяра разваля не само магия, но преобръща и от Небето предречената съдба. Четири часа, Боянке. Тъй казаха после. Детето лежи, аз – от икона на икона, моля ги само за едно: да разчистят пътеките, по които молитвите на майката отиват нагоре, и да ги овардят от дяволски срещи и развали...Като един страж да бъдат край пътя, по който ще дойде опрощението и благодатта...”

„Тази майка не бива да остане излъгана! Вярата е надежда, вярата е хляб, не оставайте душите ни да гладуват.”  

Така се молех.

Никой не обеща нищо, но сичките са ме послушали... И то отвори очи. Момченцето, де. „Студено ми е” – рече и понечи да стане. Извиках майка му и баща му да си го приберат. Па рев, па сълзи, па думи... Заради тези майчини думи, Боянке, бих седяла тук още десет живота...”

• обем: 320 стр.
• цена: 19,46 лв.
• ISBN 9789542624967
• Издателска къща „ХЕРМЕС“ ООД