Снимка: iStock
Петровден, честван на 29 юни, е един от най-големите летни празници в българския народен и църковен календар. Посветен е на светите апостоли Петър и Павел, но в народните представи празникът има много по-богата символика, преплетена с вярвания, обреди и обичаи. Ето какво се прави на Петровден – от сутринта до вечерта:
Денят започва с празнична литургия в православните храмове. Свети Петър се почита като пазител на ключовете на рая, а свети Павел – като ревностен разпространител на християнството. Хората, носещи имената Петър, Петя, Павел, Павлина и производните им, празнуват имен ден. Обичаят повелява да се ходи на църква, да се пали свещ за здраве и да се раздават просфори или варено жито за благоденствие.
Народните вярвания свързват Петровден с култа към слънцето и началото на жътвата. Смята се, че на този ден „слънцето играе“ – при изгрев то трепти и се върти, затова едно време възрастните са карали децата да станат рано и да го наблюдават.
Ритуалното измиване в роса или в река преди изгрев се прави за здраве и изгонване на болести. В някои части на страната се извършва обредно гонене на змейове и ламя, които според поверията крадели житото. В навечерието на празника се палят петровденски огньове и младите ги прескачат за здраве и плодородие.
Централно място на Петровден заема празничната трапеза. Тъй като приключват Петровите пости, на софрата се слагат блажни ястия. Най-характерното е приготвянето на петровденски курбан – обредно ястие, което се прави в чест на светеца. Обикновено се коли мъжко животно, най-често петел, но също и агне или яре, като месото се вари с булгур или се пече. Курбанът се освещава от свещеник и се раздава за здраве на близки и съседи. Друг ключов обичай е носенето на петровки – първите узрели ябълки от реколтата.
Те се наричат така, защото узряват около Петровден. Жените отиват на църква, освещават ги и след това ги раздават на съседи и роднини за „Бог да прости“ – в памет на починалите. Това е и моментът, в който на децата за първи път се дава да опитат от новата реколта ябълки.
В народния светоглед Петровден бележи повратна точка: вярва се, че свети Петър „захлупя лятото“ и дните започват да намаляват. Това е и сигнал за стопаните, че наближава време за жътва. Затова празникът е последната голяма почивка преди тежката земеделска работа. Хората се събират на общи събори с песни и хора, за да отбележат края на краткотрайния отдих.