Майчинство

Нощно напикаване – какви са причините?

И как родителите да се справят, без да накърнят чувствата на детето

14.01.2014г. / 10 50ч.

Илияна Николова

Снимка:sxc.hu

На първо място има ген, който предопределя появата на нощно напикаване. При изследванията е установено, че на всяко трето дете с това разстройство, родител или близък роднина е страдал от същия проблем в детството. Хубаво е, ако родителят е имал същите неудобства в ранна възраст, да сподели с детето, да му покаже, че няма от какво да се притеснява и да го накара да разбере, че не е само.

Но генетичната предразположеност не е единствената причина за това продължително състояние. Има редица фактори, които допринасят за развитието на нощното напикаване. Не е задължително всички да важат за всички деца.

Свързани статии

Какъв родител сте според зодиакалния знак?

Талантът на децата – как да го развием?

Най-честите грешки, които родителите допускат при обезопасяване на дома

Забавено развитие на пикочния мехур. Необходимо е време, докато мозъкът започне да изпраща разпознаваеми сигнали към мехура. До около десетата си годишнина организмът постепенно започва да привиква да контролира мускулатурата си.

Намалена секреция на антидиуретичен хормон. Той контролира отделянето на урината от бъбреците.

Много дълбок сън. Децата, спящи дълбоко, имат намалена чувствителност по отношение ходенето до тоалетна. Често те сънуват, че вече са на тоалетната или гърнето, и неволно се изпускат, мислейки на сън, че са будни. Това е стремежа на мозъка подсъзнателно да подтикне към събуждане.

Изпращане на сигнали, че мехурът е пълен, преди наистина да се е напълнил. Това предизвиква преждевременното отпускане на мускулите и изпускане на течността.

Запек – напрежението от червата може да повлияе на мехура и да го притисне силно, така че да изтласка урината навън.

1 2

Етикети

Коментирай

Мария ( преди 9 години )

Този проблем за мен вече е минало, но не виждам как тази статия ще помогне на родителите, които още се борят с него. Нула информативност. По-добре се доверете на лекарите, има специфични изследвания, които трябва на направите на детето, ако проблема продължава доста след 4-5 годишна възраст. Но най-важен фактор, според мен, е стресът в семейството - децата всичко виждат и чуват, колкото и ние възрастните да си мислим, че успяваме да ги предпазим от конфликтите в семейството.

отговор

1 - 1 от 1