Между 6 и 12 месеца детето започва активно да играе и да проявява интерес към играчките и заниманията с тях.

Първата играчка на бебето са неговите ръце и те бързо се превръщат в първи и най-добър инструмент за него. Ръцете поднасят предмети към устата, опознават света, боравят с вещи и така се подобрява фината моторика.

Как да се включите в игрите с детето, ето няколко идеи:

* Дайте на детето лесна за отваряне и затваряне кутия (например от обувки), в която слагате няколко безопасни предмета, с които то да си играе. Понеже непознатите неща винаги предизвикват интерес, добре е често да сменяте предметите.

* Дайте на детето да пипне вещи, които предизвикват различни усещания: бучка лед или заскрежен през зимата прозорец, после кажете „студено“. Нека пипне радиатор или шишето с мляко: „Това е топло“. Разходките дават възможност за обогатяване на този опит.

* Сложете бебето да седне в скута ви и му дайте да играе с дребни предмети: например чашка и до нея купчинка стафиди.

Детето хвърля всичко на земята

Ето една класическа сцена: бебето седи във високото си столче. Пред него са сложени играчки. Неочаквано то ви вика: жирафът е паднал. Вие го вдигате, давате му го и продължавате прекъснатата си работа. Но това се повтаря няколко пъти, десет пъти, и в един момент разбирате, че детето нарочно хвърля жирафа на земята веднага след като сте му го върнали. Решавате, че просто не желае играчката, и я махате, но то енергично започва да си я иска.

Втори вариант: детето е в кошарката и хвърля играчките извън нея. После крещи, за да му ги върнете.

Третият вариант е много уморителен: по време на хранене детето се забавлява да хвърля на земята купичката, храната или пълната с пюре лъжица. Именно на този етап майката не издържа и решава, че бебето се подиграва с нея, а трябва да разбере с кого си има работа!

Би било жалко да разрешите проблема, като премахнете предметите в близост до детето, щом започне да хвърля.

Хвърлянето на земята, за да ви накара да вдигате вещите, и това да продължи дълго, става любимо занимание на бебето, щом открие, че може да го прави.

Още по темата

Просто помислете, че децата преживяват такъв период, което означава, че е важен за тяхното развитие. Те не хвърлят предметите, за да дразнят майка си, както тя понякога си мисли, а за да упражнят новопридобитото умение. Просто са любопитни да разберат какво става с вещите, които хвърлят. Така научават, че предметите (и хората) могат да изчезват и после да се появяват отново. Това означава, че когато мама си тръгва, не изчезва завинаги: и тя като жирафа ще се върне...

По този начин децата си дават и сметка, че могат да бъдат агресивни към нещо или към някого, без да повредят предмета и без човек да се разсърди. Още повече че социалният аспект на играта – да ви накара на равни интервали да идвате и да му връщате предмета – силно го забавлява.

Сега вече разбирате защо тази игра е важна за вашето дете. Затова от време на време се включвайте в нея, без разбира се, да стоите с часове на колене, за да събирате хвърлените предмети.

* * *
Из „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“
Снимки: iStock