Как да се справим със злоядото дете?

Липсата на апетит при малките деца е често срещан проблем. Той тревожи много родители. Доста от тях се страхуват, че децата им ядат малко, а всъщност техният режим на хранене е напълно адекватен на нуждите им. Нормално е апетитът на детето да намалява или да се променя.

Дете, което расте и е в добро здраве, тоест пълно с енергия и дори леко палаво, означава, че се храни добре и в количествено, и в качествено отношение. Понякога това не успокоява майките...

Малкото, което не се храни, спада към добре познатите на лекари, педиатри и психолози категория деца. Злоядото дете обикновено е весело, жизнено, активно, нормално развито и изключително контактно, без видимо да е слабо.

В 95% от случаите медицинският преглед не открива никаква аномалия или недохранване. „Липсата на апетит“ силно тревожи родителите. Особено тревожна е майката, която твърди: „То сто на сто е болно или ще падне от изтощение, или ще спре да расте – нали нищо не яде!“

Осведомите ли се, ще се окаже, че въпросното дете се храни напълно нормално за себе си („нормално“ в случая е твърде разтегливо понятие“. Организмът му усвоява храната, която поема, и тя е достатъчна за неговите нужди. Но родителите му (и по-специално майката, която е главно действащо лице в тези специфични конфликти) смятат, че не се храни достатъчно. Трябвало да яде повече, по-разнообразно, по-редовно и по-полезни неща.

В нашите общества на изобилие възрастните са придобили навика да прекаляват с храната, да ядат повече, отколкото им е нужно и полезно за здравето. Ние забравяме за това. Децата обаче го знаят. Четирите редовни и балансирани хранения са социален навик, а не физиологична необходимост. Нуждите на всеки човек са различни. Прескачането на едно хранене от време на време няма абсолютно никакво значение. По-ограниченото хранене не означава забавяне на растежа.

Няколко разумни съвета за родители на „злояди деца“

* Вие смятате, че детето ви не се храни или яде твърде малко? Ето някои данни и разумни съвети, които ще ви дадат възможност да запазите (или възвърнете) удоволствието от храненето, а вашето дете да носи отговорност за своите нужди и да расте в добро здраве.

* Когато си гладен, ядеш, и не е повод за похвали. Когато не си гладен, се въздържаш, и не е повод за упреци. Напротив, това означава, че живееш в синхрон със собствените си нужди. Детето се храни, за да задоволи нуждите си, а не за да достави удоволствие на майка си.

* Когато детето няма голям апетит, трябва да му поднасяте малки (дори съвсем малки) количества храна. Иначе още от самото начало ще го обезкуражите. После му предложете допълнително. Ако е гладно, то ще се съгласи.

* Не се грижете за съдържанието в чинията на детето, нито колко храна остава в нея. Вдигнете чинията му едновременно с чинията на останалите хора на масата (ако се храни заедно със семейството) или след разумен интервал, ако се храни само. Преминете към следващото блюдо, без да коментирате.

Дори и да сте на мнение, че детето е яло малко, не гответе специално за него допълнително ястие. Не компенсирайте недостатъчното хранене със сладкиши („Поне нещо да има в стомаха си“).

Десертът не е награда: не го лишавайте от него, защото примерно не си е изяло рибата.

* Никога не насилвайте детето си да яде дори и по заобиколен начин, като се правите на палячо или му разказвате истории за коли и гаражи, за да отклоните вниманието му. По-добре му сервирайте и излезте от стаята. Действайте така, сякаш неговото хранене вече не ви интересува.

Ако за майката е много тежко да постъпва по този начин, може би бащата, братовчедката или бабата биха могли да се занимаят с храненията. По-добре да е човек, който не се притеснява толкова много и ще е в състояние да уталожи възникналия конфликт.

В заключение: Когато сте убедени, че детето е здраво и се развива нормално, престанете да се вманиачавате по въпроса за количеството храна, която то поема. По-скоро обърнете внимание на удоволствието от яденето. Ще видите, че проблемите ви, ако има такива, бързо ще се разрешат.

* * *
Из „Моето бебе от 1 ден до 3 години“ на Ан Бакюс
Издателство „Слънце“
Снимки: iStock