Дяволският мост в Родопите. Снимка: istock
Зеолитът е порест минерал с висока абсорбционна и йонообменна способност. Най-изследваният му природен вариант – клиноптилолитът – се свързва с редица потенциални ползи за човешкото здраве. В България той е известен като „родопското чудо“ заради големите находища в Източните Родопи.
Ето четири ползи, за които има най-солидна научна основа:
Клиноптилолитът действа като микроскопична гъба в червата: привлича положително заредени йони – включително олово, кадмий и живак – и ги заменя със собствени безвредни катиони, след което те се изхвърлят с изпражненията.
Рандомизирано клинично проучване при пациенти с леко до умерено оловно отравяне установява, че приемът на зеолитни таблетки в допълнение към стандартното лечение значително понижава серумните нива на оловото, но винаги под наблюдение от лекар.
Зеолит. Снимка: istock
Зеолитът проявява силна антиоксидантна активност, като намалява липидната пероксидация и неутрализира свободните радикали. Рандомизирано клинично изпитване при пушачи сравнява ефекта на активиран и микронизиран зеолит с този на витамин Е – признат антиоксидант – и установява еквивалентна антиоксидантна активност в двете групи. Това означава, че зеолитът може да служи като модулатор на оксидативния стрес, особено при хора, изложени на повишено окислително натоварване.
Клиноптилолитът не потиска имунната система общо, а я модулира избирателно. Лабораторни изследвания показват, че той намалява активацията на NF-κB и производството на провъзпалителни цитокини като IL-6 и IL-8 в чревните епителни клетки, без да предизвиква собствен възпалителен отговор. При спортисти, приемали зеолит в продължение на 12 седмици, се наблюдава повишаване на противовъзпалителния цитокин IL-10 и подобрена цялост на чревната стена.
Проучване при 204 пациенти с IBS установява, че 8-седмичен прием на PMA-зеолит значително подобрява седем от осем скали на качеството на живот (SF-36), намалява коремната болка и подуването, и подобрява консистенцията на изпражненията – като най-голяма полза имат пациентите с диаричен тип IBS. Това превръща зеолита в обещаваща допълнителна терапевтична опция при функционални чревни разстройства.
Краткосрочният прием на чист клиноптилолит обикновено се понася добре от здрави възрастни; най-честите нежелани реакции са леки стомашно-чревни оплаквания – подуване, газове, лека диария или запек – които отшумяват с адаптирането.
Съществуват обаче и рискове: дългосрочната употреба без наблюдение може да доведе до електролитни дисбаланси. Зеолитът не се абсорбира в кръвта, а остава в червата и се изхвърля непроменен, което ограничава системната токсичност, но не я елиминира напълно. Хората с бъбречни заболявания и тези, които приемат други лекарства, трябва да се консултират с лекар преди употреба.
Зеолитът – и по-специално клиноптилолитът – е рядък пример за минерал, който преминава от традиционната употреба към научно изследване с реални клинични данни.
Тази информация е с образователна цел и не представлява медицински съвет. Консултирайте се с лекар или с друг медицински специалист, особено ако имате дадено медицинско състояние.