Училището – приятел или враг?

Училището трябва да е приятел на детето, но много често се превръща във враг – заради непосилно тежките раници, липса на шкафчета в стаите и по коридорите, излишно усложнения език в учебниците, многото учебни пособия. Проблемът идва и от невинаги гладката и сърдечна комуникация учител-ученик и недостатъчно развитото общуване – училищно ръководство-родители. И не на последно място, че библиотеките не са притегателно място за обучение.

Попитахме няколко родители какво биха искали да се промени в българското училище? Повече приятел ли е то или понякога дори враг?

„Не бих казала, че училището за мен е враг, но е доста голям ангажимент. На всяко отсъствие трябва да тичам до личния лекар, това е много голяма трудност, особено за такова малко дете, за което се знае, че няма само да кръшка от училище. Притесняват ме безумно тежките раници и това, че учебниците са написани на излишно сложен език, който дори ние, родителите, не разбираме.“ (Десислава Митева, майка на шестокласник)

„Училището все повече се старае да бъде приятел, по моите наблюдения. Имам ученик в 8 клас и ученичка във 2 клас, в СМГ и в 119 СОУ. Доволна съм, че учителите и училищното ръководство са максимално близо до децата и до нас, родителите, едновременно. Това, което бих искала да се промени е да бъдат осъвременени учебниците, защото децата срещат трудности с разбирането на някои литературни произведения. Това е напълно логично – езикът е доволно остарял и неразбираем за нас, родителите, и за тях. Бих искала да се върне положението от преди десетина години, когато математиката беше по-напред. Имам чувството, че в математиката отстъпихме от нивото. Липсва информация в сайтовете на училищата. Добре би било по-често учителите и училищното ръководство да комуникират с нас, родителите чрез електронни съобщения или SMS.“ (Нели Дачева)

„Според мен училището е враг в известна степен. Идеята всички деца да се унифицират и да се вкарат в калъп не е добра. Бих променила броя на изучаваните предмети и учебниците и бих искала да се редуцира информацията, да се освободят учебниците от ненужното съдържание.“ (Анелия Тинкова, майка на четвъртокласник)

„Училището е приятел, разбира се. Детето ми учи за втора година в това училище, преди това беше в частно, но и двете са еднакво добри. Единственото нещо, което не ми харесва е, че дворът е много слънчев и с малко зеленина. Когато излизат през междучасията няма къде да играят на сянка.“ (Боряна Рангелова)

„Училището е приятел, но най-важно е детето да се сприятели с преподавателите в някаква степен, да чувства сигурност и подкрепа, за да научи трудните уроци. Бих искала да има по-добри взаимоотношения между учители и деца и да има по-малко приложения за всеки учебник, защото в момента са наистина много – особено за 5 клас всеки ден раницата тежи поне 10 кг.“ (Иванова)

„Училището никога не е било враг и днес то също е приятел на детето. Това, което бих искал да се промени е натовареността на учебната програма – трябва да е по-малка. Количеството материал е много – по-добре да научат по-малко количество, но да го знаят, отколкото да препуснат по учебниците и да имат големи пропуски. Достъпността на езика също е проблем.“ (Стоян Стоянов, баща на четвъртокласник)

Снимка: Ивет Лолова (Десислава Митева и синът й Слав)

Прочетете още:

• Добрите библиотеки съществуват – Соня Янчева от Математическата гимназия във Варна
• Учебници на части – по-лека раница!
• Тежките раници на учениците – отворено писмо
•