На 18-ти януари православната църква почита паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия Вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов.

Според народните поверия на Атанасовден зимата си прибира ветровете и започва да се стяга да си върви. Смята се, че светецът на този ден си обличал копринена риза и започвал да вика: „Иди си, Зимо, да дойде Лято!“

Затова на този ден още преди изгрев слънце се берат кокичета, а първите слънчеви лъчи даряват със здраве и дълголетие. Отново се прави питка и се раздава на съседските деца.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. Антоновден и Атанасовден се почитат и като празници на ковачи, железари, ножари.

На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска.

Честит празник на имениците!