Отглеждането на деца е много сложна задача. Възпитанието им още повече. Родителите имат тежкото задължение не само да възпитат децата си в това да проявяват добро отношение към хората, но и към братята и сестрите си, ако имат такива. От решаващо значение е самото родителско отношение и методите, които използват. За съжаление, някои неволно изпуснати фрази и изречения, които родителите смятат за възпитателни, се оказват именно поводът отношенията и любовта между братя и сестри да бъдат разрушени в по-нататъшен етап от живота.

10 родителски стратегии за отглеждане на щастливи деца

Кои са едни от най-вредните родителски фрази, които рушат връзката между братя и сестри?

„Вземи пример от брат си/ сестра си“

До тази фраза на безсилие обикновено се стига, когато едното дете е послушно, а другото не. В стремежа си да накарат непослушното дете да стане по-послушно, дават за пример братчето или сестричката. Това не само няма желания ефект, но може да насади допълнителна омраза между братята и сестрите, която да остане между тях и за в бъдеще. Възможно е да се породи конкуренция между децата във всяко едно отношение, което да разруши връзката и близостта между тях.

„Спри да се ядосваш, да плачеш“ или „Спри с това“

Подобни фрази не само не решават проблема, но продължават да влошават нещата като цяло. Такива изречения са вредни не само в общуването с деца, но и с възрастни. Заповедническата констатация, че е време детето да спре с поведението си, е лишена от мотивация защо трябва да го прави. Естествено е то да не послуша родителя си, защото обикновено са намесени чувства, които не могат да бъдат овладени с едно просто „спри с това, което правиш“.

4 основни родителски модела и последиците от тях

„Обичам ви еднакво“

Много родители знаят колко вредно е деленето на децата, особено ако те самите го усещат. В стремежа си да убедят децата си, че от тяхна страна няма родителско делене, те ги убеждават, че ги обичат еднакво. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Но всъщност всяко дете носи своя собствена индивидуалност, белязана от свои уникални качества. Ето защо, няма как децата да се чувстват оценени, ако бъдат обичани еднакво. Те може да свикнат, че не притежават нищо специално в себе си, заради което да бъдат обичани. Психолози съветват родителите да използват мотивация в изразяването на различната си обич към децата си. Могат например да изтъкват какво обичат в едното си дете и какво – в другото. Така ще подчертаят качествата на децата като индивидуални, различни личности и ще стимулират тяхното развитие.

„Грижи се за по-малкия си брат/ сестра“

Много родители делегират грижите за по-малките си деца на по-големите. Когато това се случва насила или е продиктувано от заповеднически тон, който вменява отговорност на по-голямото дете, много вероятно е то да се настрои зле към по-малкото. В детското съзнание мотивацията за отглеждане на по-малко човешко същество все още не е изградена и добре подплатена, както е при възрастните. Ето защо този ангажимент би бил по-скоро в досадна тежест за детето. Тежест, която му отнема времето за игра и удоволствия, които са единственото му желание в тази възраст. Отговорността за отглеждане на всички деца е преди всичко на родителите, не на децата.

Как един родител руши връзката с децата си

Още по темата

„Трябва да го обичаш. Той ти е брат/ сестра“

Любовта не е задължение и родителите, които използват тази фраза, дълбоко грешат. Дете не може да бъде накарано насила да обича, още по-малко с такива изречения, които могат да предизвикат ревност и противоречиви чувства. По-добрият родителски подход включва оставяне на децата насаме, така че да могат да изградят отношения помежду си. Когато има конфликт между тях, родителят може да предложи начини за решение, без да допуска допълнително съревнование между децата.

„Ти си по-големият, бъди по-умен и отстъпвай“

Тази фраза е също често използвана от много родители. Има за цел да възпита търпение у детето и да предпази по-малкото в различни ситуации. Това изречение обаче има негативни последици в детското съзнание. То не само може да предизвика влошаване на отношенията между братя и сестри, но и да вмени на детето, че отстъпването и борбата за собствените му желания е нещо лошо, а това може да се отрази и в действията му като възрастен. Това би могло да го формира като личност, която не се бори за целите и желанията си в обществото, в работата, в отношенията с хората.

Най-грубите родителски грешки