Всеки родител има свой стил на възпитание. Той е продиктуван от собствените му убеждения, ценностна система, подражание на стила на неговите родители и много други фактори.

Различават се 4 основни типа родителски стила на възпитание, които рефлектират по различен начин върху развитието и мирогледа на децата. Кои са те?

Авторитарен стил на възпитание

Авторитарният модел на възпитание общо взето държи детето в най-строги граници. То следва правила, които в никакъв случай не трябва да се нарушават, защото следват непреклонни санкции и наказания.

Децата не участват във вземането на решения и решаването на проблеми, а се съгласяват напълно с мнението и мерките на родителя. Това крие огромни рискове за по-нататъшното развитие на детето, защото му пречи да взема самостоятелни решения в живота си. Не може да се справя с конфликтни ситуации, става прекалено срамежливо и колебливо.

Децата на авторитарните родители често растат неоправни, боязливи или тъкмо обратното – агресивни, девиантни, дори в някои случаи се стига до наркотични зависимости.

Авторитетен стил на възпитание

Авторитетният стил на възпитание не трябва да се бърка с авторитарния. При авторитетния модел на възпитание се допуска мнението на детето и вземане на общо решение. Чувствата на детето не са така грубо засегнати, както при авторитарния модел.

Авторитетните родители са по-склонни да вменяват вина за грешките на детето, отколкото да налагат наказания. За тях е важно детето да разбере и осъзнае в дълбочина грешката си и защо родителят не е съгласен с тези негови избори.

Децата на авторитетните родители като цяло са щастливи, успешни, устремени към целите си в професионален и личен план и знаят как да управляват живота си. Оценяват авторитетите не само на родителите си, но и на други хора в живота си и се възползват максимално от примерите, които им дават. Такива деца стават отговорни възрастни.

Толерантно възпитание

Този модел на възпитание не налага особени граници. Толерантните родители са склонни да проявяват повече снизхождение, отколкото твърда ръка. Дисциплината им куца, от което страда и светогледът на детето.

Децата на толерантните родители често имат много лошо поведение, не уважават околните, не спазват граници на поведение и прекрачват норми. Често имат ниско самочувствие, облечено в агресивна експресия, прикриваща низ от комплекси за малоценност.

Още по темата

Безучастно възпитание

Един изключително спорен модел на дисциплина – това е безучастното възпитание. Много родители смятат, че не трябва да се намесват по никакъв начин в решенията на детето си. Оставят го да решава само, не му налагат граници, не му се карат и не го напътстват. Каквото реши то – това.

Този модел крие огромни рискове от проблеми с психичното здраве до поведенчески проблеми и чак до злоупотреба с наркотични вещества. Децата, оставени без никакъв надзор в морален план, растат без ценностна система, срещат много проблеми в живота, най-често с вписването в социума.

Чувстват се неразбрани, необичани и нежелани. Колкото и свободно да искате да оставите едно дете, трябва да знаете, че не му правите услуга. В поставянето на граници няма нищо лошо. Те дори са необходимост за изграждането на ценностната система, стига да са разумно обявени.

Снимки: istock