Снимка: iStock
Емоционалната интелигентност е важна, тъй като е свързана с по-здравословни взаимоотношения, по-малко поведенчески проблеми и по-добро психично здраве. За щастие има много стъпки, които можем да предприемем, за да помогнем на децата да развият емоционална интелигентност на всяка възраст. Кои могат да са те?
Признавайте емоциите си и ги изразявайте вербално през целия ден. Това помага на децата да разберат, че всеки има чувства и тези чувства се променят през деня. Докато се храните заедно, споделете момент, в който сте преживели силна емоция през деня. Говорете за това какво сте направили, за да се справите с това чувство и какво сте научили от него.
Ролевите игри с различни сценарии позволяват на децата да практикуват емоционални реакции и решаване на проблеми. Това изгражда увереност в управлението на ситуации от реалния живот. Създайте ролева игра, в която детето ви се сблъсква с различни предизвикателства и обсъдете подходящи емоционални реакции и стратегии за справяне. Осигурете насоки и използвайте играта като възможност да му помогнете да решава проблеми и да практикува нови умения.
Разширяването на емоционалния речник на детето му помага да формулира чувствата си по-точно. Това намалява чувството на неудовлетвореност и подобрява комуникацията. Използвайте инструменти като таблици или книги за емоции, за да представите различни емоции и да обсъдите сценарии, в които тези емоции могат да възникнат. Кажете неща като: „Изглежда сякаш се чувстваш ядосан в момента“ или „Виждам колко си развълнуван от тази нова играчка!“
Покажете на детето си важността на слушането, като му обърнете пълното си внимание по време на разговорите. Това потвърждава чувствата му и насърчава откритата комуникация. Отделяйте време всеки ден за „проверка на чувствата“, където детето ви може да споделя ежедневните си преживявания без прекъсвания. Не задавайте въпроси и не давайте съвети. Вместо това, просто му кажете, че каквото и да чувства, е добре – и то има избор как да се справи с тези чувства.
Ученето на децата да вземат предвид гледните точки на другите насърчава емпатията. Обсъждането на емоциите на героите в истории или ситуации от реалния живот помага на децата да разберат и да се свържат с чувствата на другите. След игра или групова дейност, попитайте детето си как според него са се чувствали приятелите му по време на взаимодействието.
При по-малките деца ги помолете да ви покажат как вероятно се е чувствал някой друг, като направят гримаса. Когато детето ви направи тъжна или ядосана гримаса, то изпитва същата емоция за частица от секундата и това може да го научи да разпознава как поведението му влияе върху това как се чувстват другите хора.
Представете си, че детето ви се прибира вкъщи обляно в сълзи след спор с приятел. Инстинктът ви може да е да кажете: „Не се разстройвай, просто го игнорирай“, но това отхвърля чувствата му. Емоционално интелигентните родители насочват децата си да идентифицират и назовават емоциите си, вместо да ги потискат.
Доказано е, че този процес, наречен „етикетиране на афекти“, намалява емоционалния стрес и подобрява емоционалната регулация. Изследване, публикувано в Emotion Review, установява, че назоваването на емоциите ангажира регулаторните процеси на мозъка, което улеснява управлението на преобладаващите чувства.
Друго проучване от 2022 г., публикувано в PLoS ONE, установява, че етикетирането на афекти помага за регулиране на емоциите, независимо кога се прави – дали веднага или след известно забавяне. Проучването обаче разкрива също, че емоционалната интензивност е важна. Етикетирането на емоциите е най-ефективно в ситуации с висока интензивност, докато в моменти с по-ниска интензивност понякога може да усили стреса.