Емилия Скотник: Оригами развива търпение, прецизност и логическо мислене

Емилия Скотник е факир в оригами. За минути ще сгъне пред очите ви роза, пеперуда или уникален плик за покана. С крехката си и фина външност тя е в пълен унисон с ефирната хартиена красота, която излиза под сръчните й пръсти. При опустошителното земетресение в Япония през март тази година Емилия се включи в изработването на оригами, които софиянци закачваха пред храм-паметника „Александър Невски“ в знак на съпричастност с голямата трагедия. Ето какво ми разказа за традиционното японско изкуство и приложението му.

Моля, представете се за читателите на Az-jenata.bg.
Родена съм в Пловдив през 1980 г. Завърших „Педагогика“ със специалност „Рисуване“ в университета в Грац, Австрия. След като се дипломирах, заминах за Германия, за да уча японско дърводелство при проф. Кристоф Хенрихсен (Christoph P. Henrichsen) и производство на ръчна хартия. От четири години живея в България и се занимавам само с оригами. Преподавам и промотирам оригами и други приложни техники с дърво, хартия и метал. Правя ръчни бижута от японска ръчна хартия „Washi“. Известно време преподавах на свободна практика на ученици от 5 до 12 клас в гимназия „Нешо Бончев“ в Панагюрище.

Откъде е интересът Ви към оригами?
Още от дете. Баба ми беше детска учителка, тя ме научи да сгъвам солнички. Майка ми и леля ми ми купуваха книжки с оригами. После започнах да уча рисуване и изкуство. Зарязах оригами, защото не ми беше интересно. След като завърших, започнах да се занимавам с ръчна хартия и така интересът ми към оригами се върна. Освен от книги, много научих и през 1997 г., когато в София дойдоха доброволци от Япония.

Кое е най-сложното оригами, което сте правила?
Мнението за сложност е много субективно – често пъти фигура, която смятам за проста, за други хора се оказва сложна и обратното. Някои обичат да правят модуларни оригами, други – фигури, трети – тесалация. В зависимост от въображението и желанието какво искаш да покажеш чрез оригами. Всеки намира своята любима ниша в това изкуство.

Всяка фигурка само от един лист хартия ли се прави?
Самата дума оригами е съставена от ори – сгъвам и гами – хартия. В оригами няма рязане, няма лепене. Всичко става от един лист хартия чрез сгъване в определени линии. Единствено модуларните оригами се правят от повече листове хартия, но всъщност при тях един и същи модул се поставя един в друг като при лего.

Казвате, че оригами възпитава характера. На какво може да ни научи това японско изкуство?
Оригами ще развие много ценни качества, които ни трябват в живота, като търпение, пространствено мислене, логическо мислене, стратегия, наблюдателност, прецизност. Независимо дали ще се занимавате с оригами като хоби, ще го превърнете в професия или част от нея.
Желанието ми е директорите на училища да обогатят знанията на учителите за интерактивната методика на обучение. В учебния процес може да се използва оригами не само като изкуство, но и като средство да научиш децата на математика. Не е тайна, че математиката е скучен предмет, а чрез оригами става много интересен, защото на момента учиш геометричните форми – квадрат, триъгълник, кръг и на мига създаваш нещо красиво, което кара детето да се възхищава и да проявява още по-голям интерес.

Къде може да се използва оригами?
В офиса, в дома, като пликчета за покани или писма, да бъдете по-интересни, да правите собствени кутийки за подаръци, бижута, детски играчки, може да направите фигурки кацудама, които вещаят добра поличба.

Бъдещите Ви планове?
Искам да създам „Оригами клуб“ за хора с интерес към това японско изкуство, където ще има литература, ще се правят изложби, творчески работилници, състезания за най-добро оригами, нови идеи, достъп до хубави хартии.

Фотопоглед