Силвия Лулчева е лице на информационната кампания Изключи горещите вълни.
Силвия Лулчева – актрисата, която всички познаваме от прекрасните ѝ роли в киното и театъра, както и заради Кари Брадшоу от „Сексът и градът“, която звучи с гласа ѝ, стана лице на кампанията „Изключи горещите вълни".
Актрисата от Сатиричния театър, която умее да разсмива публиката, но и да я разплаква както никой друг, застава зад каузата да говорим открито и искрено за менопаузата – състоянието, което засяга жените в най-активните им години.
Кампанията цели да повиши осведомеността за симптомите на менопаузата, да разбие митовете около нея и да насърчи жените да потърсят медицинска консултация и подкрепа.
Според данни, публикувани на www.toplivalni.com, до 80% от жените преживяват вазомоторни симптоми (т. нар. горещи вълни и нощно изпотяване) по време на менопаузата. За близо половината от тях тези симптоми продължават повече от седем години и оказват сериозно влияние върху съня, концентрацията и качеството на живот.
Днес разчупваме тази стигма върху темата за пременопаузата и менопаузата, за да си поговорим искрено със Силвия Лулчева – защо реши да подкрепи кампанията, не се ли отразява това на суетата ѝ като известна актриса, и как самата тя преминава през този период, изпълнен с предизвикателства.
Нямах никакво съмнение и нито секунда не съм го подложила на така дълбок анализ, какво ще спечеля и какво ще загубя. Разбира се, има много дами, мои колежки и публично разпознаваеми хора, които биха могли да понесат титлата посланик на кампанията „Изключи горещите вълни“, но са отказали, защото основателно смятат, че това ще наруши публичния им имидж или ще ги сложи в категория „Потяща се леля“.
Аз изобщо не се притесних, даже реших, че по този начин ще предизвикам вниманието към себе си и тази смелост няма как да не бъде аплодирана. Но не заради аплодисментите съм тук, а за нещо изключително важно – споделих с моята дъщеря, която е на 24 години и тя каза „Браво, мамо, точно ти си човекът, точно така трябва да се постъпва, точно така трябва да се говори за тези теми, защото вие помагате в бъдеще и на нас, младите дами, не работите само в своя полза, а дори да е само в своя полза, дори да е само строго сегментирано за дами в перименопауза, менопауза и постменопауза, вие го заслужавате.“
Трябва да се говори за това, да се информираш, защото единствено с информираност и знание бихме могли да преминем цивилизовано през този етап от живота си, защото въпросът не е само в това дали се изпотяваш и дали това те прави смешно пред колегите.
Стотици са симптомите, около 200, които съпътстват тази възраст. И не само това, дори и да си кажеш, добре, хайде 200, ще ги изтърпя, става въпрос за едни, да речем, 15-17 години от живота ми, при някои дами е по-кратко. Ще стисна зъби и ще го премина.
Не е нужно. Защото това може да влоши качеството ти на живот до такава степен, че да те изолира социално, да ти промие буквално и характера, начина на поведение, как гледаш на себе си, самочувствието ти, степента ти на работоспособност, позицията ти, авторитета ти сред колеги, семейните отношения.
Може да накърни сума ти параметри от социалния ти статус, а да не говорим за здравословното състояние. Защото се оказва, че жената в менопауза е много по-застрашена не от това, от което всички ние се пазим и страхуваме, рак на шийката на матката, рак на млечните жлези, а е много по-застрашена от сърдечносъдови заболявания. И то защото, когато отидеш на лекар, тези симптоми се припокриват с тези на менопаузата и те ги третират по друг начин, а не ги лекуват като здравен сърдечен статус.
Още повече, че голяма част от от изследванията и проучванията за това как се чувства човек на тази възраст, се правят само с мъже, по отношение на сърдечносъдовите заболявания. Защото при жената се дава отклонение, особено ако са на по-ранна възраст, че тя могла да бъде и бременна и това може да промени картината на статистиката.
А не е редно жената да бъде третирана по същия начин, по същия протокол, по който биват лекувани мъжете. За тези неща дори някои лекари не се запознати, камо ли пациентът, който очевидно е много далеч от реалната картина на това, през което преминава.
Слава богу, преминавам прилично, не за друго, а защото имам много сериозна двигателна дисциплина.
Аз от много години съм в фитнеса, не по естетически причини, защото смятам, че ще стана слаба, висока, руса и синеока. А защото искам да дам на тялото си нужната доза здраве и двигателна култура, защото ако едно тяло не се движи, то няма как да работи. То няма как да функционира на всяко едно ниво. Хормонално и всякак, дори кожата и тези видими външни белези се влияят от това колко кислород успяваш да поемеш, дали си малко по-активен, дали дишането ти е правилно.
От години следя ужасно стриктно хигиената си за сън. Защото първите симптоми на безсъние и смущения на съня се появиха прекалено рано. Но тогава изобщо не си мислех, че това са първи „телеграми“ на менопаузата. Просто реших, че съм преуморена и изнервена, и веднага взех първи адекватни мерки за това да възстановя начина си на сън и да имам железни правила.
Хигиена на сън, хигиена на хранене, хигиена на спорт. Три неща.
Да. Колкото и да е странно, най-тревожното нещо на менопаузата е тревожността. Промяната ти на начина на мислене, начинът, по който възприемаш света. Изведнъж всичко става страшно фатално. Ти смяташ, че нямаш ресурса да се справиш с елементарни неща, които иначе са били детска игра. А тази тревожност...
О, в панически размери. Това страшно ме смути, защото аз от един смел, инициативен, бърз и реактивен човек започнах да си задавам въпроси и да се отказвам от неща, които иначе правех с огромна лекота.
Но това също би могло да се реши със съдействието на терапевт и с дозирано време за почивка. Малки почивки в рамките на категорично натовареният делник. То никой не е пожален от забързания ритъм. Нито вие, нито аз, без значение от възраст, пол, вероизповедание.
Но е важно намирането на малки острови на почивка – било 20-минутен отдих без телефон, без книга, просто да си отпуснеш гръбначния стълб, да изключиш всичко, ако ще да настъпи Трета световна война.
Това надценяване, „мога и още, мога и още, дайте и още, искам да се докажа, че мога, нека да опитам“, това само те изхабява и затормозява. Един съсипан човек никъде не е добър. Нито за себе си, нито за околните.
За това грижа за себе си. Лично хоби, територия, в която ти си си сама, в която се грижиш за себе си, в която правиш нещо за себе си, съм категорична, че е религията, която трябва да следваме. Грижа лично за себе си.
Ако искате, ето сега е месец на женското здраве, колко от вашите читатели са направили нещо за себе си, като елементарен преглед? Цитонамазка, колпоскопия, среща с мамолог, който има добра техника.
Има много възможности това да се случи. Тази седмица, на 19-и, имахме едно много приятно събитие, за което аз положих неимоверни усилия, на пилоните на НДК, в 12 часа да бъде сложена розовата панделка, която да напомни на всяка една от нас, че всяка осма е в реален риск, и че това не е въпрос на възраст, а че трябва да се профилактира и да се преглежда много по-рано. Специалистът по образна диагностика, чиято инициатива е тази кампания, заради един информационен филм, който те направиха, в кабинета му е влязло момиче на 21 години, в която те улавят симптоматика, и това е един спасен човешки живот.
Помня как на улицата ме срещна едно момиче, което познавах покрай театъра, работехме заедно. Виждам, че е разстроена, беше първи юни, няма да забравя, и ѝ казвам, „защо дете“, тя е на 21 години, но за мен е дете, казвам ѝ „защо си разстроена точно днес?“. а тя ми казва „Отидох на мамолог и ми казаха, че имам проблем.“ Хубаво е, че се е усетила и че е отишла.
Отивайки на мамолог, тя обаче получила само краен резултат и категорично никаква информационна подкрепа. Настоятелно я пратих при друг специалист, след което тя ми се обади и ми каза „не само, че ми взе по-малко пари, но той прегледа и другата ми гърда“...
Представяте ли си? Първият е прегледал само едната гърда, там, където тя е посочила симптоматика. Виждате ли за какво става въпрос? Не само, че ѝ е спасен животът, тя е спасена като майка, като жена, като самочувствие, като актриса, като човек. Никога няма да го забравя този първи юни. Ако тя не ме беше срещнала, щеше да преглътне сълзите си, да ги занесе на майка си в провинциалния град, където тя да каже, давай, ще правим каквото ни кажат, да режем и каквото друго.
Затова колкото повече информация, колкото повече говорим, толкова по-добре.
Надявам се, че скоро ще излезе един филм, за който не съм сигурна, че имам право да споделя дори заглавието. Много женски филм. Написан е много красиво от много добър сценарист, Нели Димитрова. Режисьор е Александър Косев, човекът, с когото преминахме през толкова много епизоди на „Столичани в повече“.
Там сме заедно с Албена Павлова, Елена Атанасова, Алекс Костова. И са засегнати жени в различни етапи от живота им, което е толкова красиво.
И разбира се, че един филм в рамките на 90 минути не може да изчерпи всички теми. Особено когато е толкова разпилян между момиче на 21, която страда от ендометриоза, жена, която трябва да направи избор дали да роди дете, което е от непланирана бременност. И докато тече проследяването на бременност, се разбира, че има карцином. Другата съдба е... както и да е, много са интересни темите. Пак казвам, не са изчерпани, но са засегнати и са коментирани, и са женски.
Много обичам една книга, която ми подариха на рождения ден, за Шонда Раймс, която е сценарист на „Анатомията на Грей“. Тя сложи в телевизионните сериали истинската жена, такава, каквато може да я боли, да не бъде непременно героично силна и непобедима, да бъде реална.
Много бих искала някой наистина да направи реалния живот, достъпен и през книга, през кино, през филм, през сериал, защото женската тема е неизчерпаема. Но пак е стигматизирана. Винаги трябва да се пише за някакъв герой, който непременно преминава лирически през някакви драматични кризи. А жената е придружаващото лице, съпътстващият образ. Основателно е тя да има главната си роля и да получи внимание. Жената.
Много благодаря и аз.