Тя, звездата

Елена Попова във водовъртежа на работния ден и майчинството

13.09.2012г. / 17 51ч.
Джадала Мария
Елена Попова във водовъртежа на работния ден и майчинството

Елена Попова е Проектен ръководител – ново производство в „Алтест Ай Джи Ти“ ЕООД. Завършила е магистратура по индустриален мениджмънт в ТУ София. В момента следва и магистратура по Управление на човешките ресурси в НБУ. Има сертификат в областта на човешките ресурси от Сингапурския институт по мениджмънт. Печели наградата за Най-добър обучител за Европа, Близък Изток и Африка през 2008 г., а на финалите на световния конкурс в Лас Вегас същата година печели трето място. Има опит като производствен ръководител – екструзия алуминий и електростатично прахово боядисване, Проектен ръководител – ново производство – екструзия алуминий и електростатично прахово боядисване. Работила е като ръководител „Обучение на технически и инженерен ръководен екип“ за DHL Сингапур – регионално управление на 41 страни в Азия и Океания. Тя беше така любезна да даде това интервю за читателките на Az-jenata.bg.

Как реши от София да заживееш край Бургас?
Решението не бе трудно. Появи се възможност за интересен проект, нещо ново, малко плашещо, но много заинтригуващо. Получих окуражаваща подкрепа на колеги и приятели – натоварих детето, багажа и след 6 часа бях в Бургас, на морето.

Трудно ли е за една жена да управлява тежко производство, с непрекъснат 24-часов режим на работа?
Да. Трудно е. Даже понякога си мисля, че е прекалено голям „залък“ за мен, но след първите 6-8 месеца, вече си изградил до колкото е възможно екип, система, правила и процедури – и е относително по-леко. Според мен – ако си целеустремен, гледаш постоянно в една посока и вложиш частица от себе си във всяко едно действие – то успехът се случва.

Как преминава един твой ден?
Стартира със сутрешна целувка за сина ми, и разбира се с обичайните сутрешни занимания с едно 6-годишно момче. След като го оставя в детската градина (прекрасно място в краен квартал на града, с най-прекрасните хора, които се грижат за Никола), вече влизам във водовъртежа на производствения ден: оперативка, срещи, втора, трета, поглед към план за деня – анализ на задачите и проектите и разбира се – тичане по коридори и цехове.
А честите пътувания и дългите дни и нощи в производството са неизбежни – но пък удовлетворението от резултата е незаменимо.

Често ли водиш сина си на работа?
Никола е бил почти винаги до мен, когато се налага да прекарам дълго време в производството. Спеше на един стар диван в офиса и ядеше с работниците и мен в производствен стол. Аз съм майка и когато няма кой да гледа детето ми – то е с мен.
При машини в престой или авария – е бил с мен редовно, в почивните за детската градина дни също, защото непрекъсваем режим на работа води понякога до нуждата да дадеш от личното си време или почивен ден за бизнеса.

Ще започне ли да разбира и той от производство скоро и да помага?
Ами той вече разбира доста голяма част от технологичния процес – разбира се по свои детски начин, но знае например какво е компресор, преса, конвейр и други подобни машини. За помагане е трудно – но проявява някакво разбиране към причинно-следствената връзка между процесите.

Най-важното, на което искаш да го научиш?
Най-важното, на което искам да го науча, е да стане добър човек с положителна нагласа към живота. Да може да поема отговорност и да се радва на постиженията си. Той от сега показва лидерска позиция по отношение на детските си интереси, което е доста забавно и смешно понякога, но има пълната ми подкрепа.

Каква е мотивацията ти да продължаваш с тази тежка работа и как намираш баланса между личен живот и професионално развитие?
Удовлетворението да стартираш ново производство, да положиш основи на цял процес, да създадеш работещ екип, да постигнеш ефективност, да видиш как работи след време без пряката ми намеса е страхотно чувство. То ме мотивира.
Баланс между личен и професионален живот – не знам дали съм постигнала. Но истината е, че много пъти жертвам личните планове за сметка на професионалните. И затова гледам да комбинирам – пътуване за почивка с командировка, водя малкия с мен по цехове и халета, ходим заедно на огледи, споделям с него производствени проблеми и тяхната значимост. Понякога му казвам „Ники, не си случил с майка, миличко – все за производство ти говори...“

Кои са най-големите предизвикателства на твоя ден?
Предизвикателствата са много – както ежедневни, така и стратегически. И най-трудно е да намеря формула за баланса на ресурсите, как хем да сме ефективни, хем ефикасни, хем качеството да е на перфектно ниво, хем екипът да е удовлетворен.

Какво си пожелаваш?
Пожелавам си мъдрост и спокойствие в решенията, както и успех в новите начинания, колкото и да са сложни и трудно постижими! И разбира се здраве и любов в семейството!

А какво пожелаваш на нашите читателки, които сега четат това твое интервю?
Да са уверени в себе си, да търсят нови знания и хоризонти, но да спазват собствените си морални, етични и професионални принципи!

Прочетете още:

Коментирай