Работодателски неволи

В нашата фирма служителите идват в 10 сутринта и си тръгват в 17 следобед, работейки 5 дни в седмицата. Някои се мръщят на 1000 лв. заплата, а голяма част от прослушаните кандидати не се връщат, защото такава работа в офис не им допадала, понеже е без “свободно време”.
Всяка седмица от 10 човека 2-ма са или болни за по 2 дни, или имат проблеми, всеки 5 човека закъсняват 2 пъти по около 1 час. Не мога да ги уволня, тъй като заемането на едно работно място и намирането на сигурен човек отнема месеци.
Аз имам 2 деца, които почти не виждам, тъй като съм заета с това да осигуря заплатите на служителите си, които са ангажирани единствено със своите проблеми.
Когато не съм в офиса нищо не се върши, липсва всякаква инициативност за идеи и работа. Ако попиташ някой “защо”, ти отговаря: “Ами ти не беше в офиса и не знаех какво да правя.”.
Когато става въпрос за взимане на заплати обаче, никой не забравя да дойде независимо от здравословното си състояние. От друга страна, когато се върна вкъщи намирам пълен хаос и кочина, защото жената, на която плащам да ми помага в домакинството и гледането на децата не приема работата си много сериозно, оправдава се пак с личните си проблеми и ако случайно нещо й кажа ме обвинява, че не я разбирам.
Въобще в България все най-лесно е на работодателите, те нямат никакви грижи, освен да прибират големите пари и да не им пука за служителите. Те нямат безсънни нощи и притеснения, големи заеми, които ако не върнат обричат не само своя но и живота на децата си на абсолютен провал. Въобще България е страната на оправданията и търсенето на вина в другите, но като става въпрос за работа всеки се чувства преработил и ощетен. Само че аз си живея тук и не виждам свършена работа никъде от разбутаните тротоари, до държавната администрация или дворовете на къщите превърнати в сметища.
Единствените светли и чисти места са онези, построени от хора работещи в частния сектор и опитвайки се да променят поне малко заобикалящата ги действителност.

Коментар: Не мога да повярвам в това, което пише г-жа Ралица Александрова. Аз от доста години работя само в частния сектор /в 2 фирми/, но покрай тях виждам и доста други хора, заети в частния бизнес. Мисленето им е много различно и аз не мога да повярвам, че хората работят при такива добри условия и на такова работно време. Вярно е, че някои частни фирми подсигуряват чисти и хубави офиси, с модерна техника и аз съм съгласна, че е така. Но повечето ти взимат душичката и винаги, ама винаги са недоволни. Да не говорим, че каквото и да правиш, не е достатъчно, в колкото и часа да идваш и да си отиваш, това не прави впечатление. Но ако закъснееш, тогава ... Аз съм много лоялна и мечтая да работя за работодател, когото да уважавам и на когото да бъда от полза, защото не съм кой знае какъв ценен кадър, но съм старателна и имам желание да се уча. Основното е взаимното уважение и лоялността. Другото идва от само себе си. Г-жа Александрова трябва да си намери подходящите хора, които да я ценят и отношенията им да бъдат взаимни. Не е лесно да имаш фирма, да отговаряш за толкова хора, разходи, заеми и т. н. Явно служителите злоупотребяват с госпожата, а тя сигурно е много добра, щом ги търпи или е в безизходица. Бих искала да работя за такъв човек! Поздрави!
Диана Ангелова, 45 г.

Коментар: Подкрепям мнението на госпожата от предния коментар. Сега, когато трудно се намира добра и платена работа, не разбирам защо няма да положиш усилия да я задържиш и да докажеш себе си. Може би по-младите хора не смятат за необходимо да “си дават зор”. И аз бих работила с удоволствие при такъв работодател.
Десислава Николова, 39 г.

Коментар: Здравей! За мен тази работа е супер, а и работното време много ми допада. Не проумявам от какво недоволстват служителите ти. Аз с удоволствие бих работила в такъв офис!!!
Ина Антонова, 22 г.

Коментар: Очевидно срещам доста разбиране, наистина всичко казано дотук е вярно, и разбирам че работното време ви се струва “супер”, както и това, че човек може да напуска работното си място по всяко време, но очевидно аз не смятам така. Все пак мисля, че парите, които се инвестират в заплати са за време и свършена работа. Безспорно някои хора могат да свършат повече работа от други за едно и също време, но когато става въпрос за работа в екип, понякога е нужно всички да са заедно, за да взимат решенията за бъдещите проекти на фирмата. Свършената работа трябва да се толерира с по-добро заплащане. Що се отнася до работното време, смятам да го променя и всеки служител да си избира или от 9 до 17, или от 10 до 18 часа. По отношение на наемането на нови хора, все си казвам, че ще спра за малко, но средно всеки месец наемам нов човек и в общи линии разбирам, че тази инвестиция си е заслужавала. Вчера дойде едно момче и си казах че ще му откажа, но просто не можах да го направя и сега екипът ни се обогати с още един човек. За мен образованието е абсолютно без значение, така че никога не питам човек като дойде при мен какво е завършил. Важни са уменията, в днешно време доста хора правят неща, за които нямат никаква тапия. Досега никого не съм уволнявала, може би защото съм много млада и нямам никакъв опит на управленския пост, и бих искала наистина да накарам хората, работещи във фирмата ни да се почувстват ангажирани като за нещо тяхно. Но си мисля, че това не може да се случи и ми е мъчно, че не мога дори да ги събера в извънработно време на заведение, за да отпразнуваме годишнина на фирмата или нещо друго. Просто имам чувството, че след оправянето на финансовата част, отношенията ни се изчерпват напълно. Сега се сетих, напишете ми едно писмо описвайки себе си на пощата ми rali@propaganda.bg и ако имаме нужда от такъв кадър, ще ви се обадя, пратете и снимка, лицата много говорят за хората, които ги притежават.
Ралица Александрова, 27 г.

Коментар: Бих искала да споделя с Вас, че нещата са двустранни. Работила съм и в сектор служител и в сектора работодател, така че нещата никога не са толкова прости, защото ние ги усложняваме. всичко е въпрос на добър психологически подбор, малко останала съвест и природна интелигентност. Крайностите пречат във всяко едно отношение.

Рядко се включвам в каквито и да било теми, но в случая ми стана интересно. Работя в частния сектор и отговарям за 15 човека, като в същото време съм на заплата, която не ме устройва съвсем, друг е въпросът че имам допълнителни доходи от други неща. Ежедневно ми се налага да защитавам интересите на компанията, но и на персонала – между чука и наковалнята. Не е лесно, но не е невъзможно да се постигне желаният баланс и хората да се чувстват щастливи на работното си място. Желая ви успех в Подбора!
Даниела Ангелова, 37 г.

Коментар: Госпожа Александрова, Назначете ме за офис мениджър при Вас и всичко ще се промени, включително и с жената, която Ви помага вкъщи.
Напълно сериозен съм. Само ми пишете на sergi@dir.bg.\\ Поздрави
Сергей Добрев, 46 г.