Не го оставих – не можех да си представя детето ми да е някъде без мен.
Сега е в 9-ти клас, пълен отличник в езикова гимназия. Ние двамата знаем как сме оцелявали, на квартира, в моменти когато съм нямала работа, синът ми ходеше да свири по улиците с цигулката си, за да имаме пари за хляб – беше 2-ти клас дете. Оцеляхме – двамата.
А баща му, неговите родители – не се заинтересуваха никога от детето. Толкова силно, колкото съм го обичала тогава, толкова силно го мразя сега – С цялата си душа. И досега си е същият – безотговорен, лекомислен – така е бил възпитан, но за съжаление късно го разбрах... Много късно...
Присъдена ми е издръжка, но не съм получила от него и един лев. Има частна фирма, но се води безработен. В България никой не търси отговорност от бащата. Този човек разби живота ми.
Татяна Стайкова, 37 г.