Пировата победа на една майка

Реших да опиша преживяванията си накратко, след като прочетох, че щяло да има преразглеждане на резултатите.

Едва ли малкото ми писание ще стигне до г-жа Фъндъкова или изобщо до някой от високите етажи, но все пак ми се иска да се знае какво има зад едно просто записване, което за тях е поредната цифричка в огромната им бюрократична машина.

Начало.
Бързам неистово за офиса, тъй като съм преценила, че скоростта на нета там е по-добра.

Като в електронна игра с преодоляване на препятствия –1-во препятствие – някаква катастрофа на 5-те кьошета – маршрутката обикаля – става 8.49 – тичам към офиса. Мисля си: “Последни метри – тичай за детето си – нямаш право да спираш.” Пристигам разтреперана и сядам пред заветния компютър. Часът е 9.01. Следва час и нещо мъки, сълзи, върхове и спадове в зависимост от капризите на връзката. В 10.15 успявам по-скоро случайно. Еуфория и изтощение – ама изтощение като след маратон. Следват няколко часа щастие (дори си купувам шоколад – та аз съм си го заслужила)... докато не научавам, че искали ревизия на резултатите.

Малко е да се каже, че съм бясна. А моят живот, нервите – кой ще ми върне това?

Съмнявам се г-жа Фъндъкова да се е вълнувала толкова. И мисля си постфактум – моите малки мозъчни клетчици, които измряха сигурно с хиляди, г-жа Фъндъкова ли ще ми ги възстанови?

Та затова от една кротка майка ще се превърна в чудовище и ще ги съдя за морални щети – само да посмеят повече да ни разиграват. На маймуни ни обърнаха, ей...

От една мноого ядосана майка

Общината за системата за записване в детските градини