Ще влизам в манастир!

Мечтая си за манастирската лозница, за тишината и спокойствието на молитвените часове. Да не ми звъни телефонът и постоянно да ми се нарежда: скъпичко, да купиш това, скъпичко, да купиш онова, скъпичко, да отидем еди си къде, скъпичко, да знаеш, че ще ходя по магазините, скъпичко... верно, скъпичко ми излиза, много скъпичко.

И човек да погледне и към чуждо – то чужди жени няма, де, но и там се почва... ама искам това, ама да бъде еди си как... И виждам как наум си превърта... Пешо ще ми купи палто, Гошо ми купи ботушки... от тоя какво ли да си поискам? И хич не коментирам изпечените Жуанитки дето пък почват от джиесем нагоре... кола, къща, екскурзия до тропиците и какво ли не. Е, не, благодаря.

Нали бяхте уж еманципирани? Ама вие и така и вака... Не съм аз тоя дето ще го излъжете и тея дето ми казват ще платя сметката в ресторанта, да си поделим бензина до морето, знам ги аз само гледат да ме гепнат в желязната си хватка и да ми наденат брачната халка. Не е глупав, батя ви. Аз като ги видя таквиз и газ до дупка, че през мантинелата прелитам. Беж да ме няма, че като гледам събратята ми дето са с такива лошо ми става – уж интелигентна, уж самостоятелна, а сега какво – сбогом на бирите... сбогом на приятелите. И ходят като сомнамбули с бележки в ръката, които започват да не си помислите, с обичам те... нищо такова... започват с – да купиш..., да се прибереш бързо, ще ходим при мама, на вилата и... имам цял куп с такива извинения от приятели. И тея приятели вече са в кавички.

Е, аз съм романтик човек – благодаря – не искам да се вкарвам в хоръри излишно.

Добре, че хората измислиха брачните договори, а и аз съм от железните – дето не се давам лесно, иначе досега верно да съм в манастир, ама, щото са ме ошушкали до шушка, какъвто съм си широко скроен и с меко сърце. И затова по-добре в манастир – тишина, червено винце, рахатлък...

Е, от време на време може и да попостя... то е полезно, казват хората. Ще си общувам само с Бога и с врабците... те поне няма да ме тормозят и ще си почина от светската суета. Да ви кажа, жените са тия, дето я сътворяват светската суета. Ако ви нямаше вас, животът щеше да си тече като пълноводна река... кафенце, белотче, някоя он лайн игричка, я за риба, я по бира... без излишен стрес и без пороци. А сега... Мислих, мислих и до тоя извод стигнах: всичките пороци идват единствено от вас – момчетата се чудят откъде да вземат пари заради жени и от там хоп – я тоя го хванали за кражба, я оня за финансова измама, трети го застреляли в упор... бе не си е работа. Трапези, ресторанти – холестерол. Да я качиш на кола, на самолет, на... някои те карат да скачаш и с бънджи... щото било ефектно. Луди, луди... жени.

Ревности, скандали... надживях ги. Изневери и от там високо кръвно... инсулти... инфаркти. Не, благодаря – животът ми е по-мил.

Днес ще ми е ден за размисъл да ида ли в манастир или да не ида. Да избягам ли аз от светската суета и от греховните съблазни или да им се предам и то се е видяло да се бракувам. Всички пътища водят натам... човек не може да избяга от съдбата си. А жените едни хиени, майчице мила... ама верно ли, че на един мъж му се падат по десет жени? То да беше позволено човек да си направи харем – да има жени за всичко, а така само облаги търсят, меркантилни... та знае ли се. Спасение няма... освен в Божията обител... там се надявам да не ме докопат и да си почина малко от женската суета.