Като морска пяна

Морето те кара да мечтаеш, морето те кара да обичаш и може би да мразиш. И пак съм сама на морския бряг, загледана в безкрайната шир. И пред мене отново изплува споменът за дълбоките, сини очи. Очи,с цвят на море. И също толкова лъжовни и коварни. Понякога събитията просто се случват. Нямаш право на избор,не можеш да избереш в кого да се влюбиш и кого да обичаш. Аз обичах,но беше много отдавна. Обичах, докато не се появи тя – другата. Като малки си пишехме в лексиконите,че,когато трима са заедно – винаги един е излишен. Е, излишната бях аз. Нищо. Тръгнах си. Тръгнах си без болка, без срам, без да плача дори. И, без да се обръщам назад. Любовта ни се разби, като морска вълна в пясъчен бряг и стана на пяна. А можех да обичам и можехме да бъдем щастливи. Но не – аз искам вече да забравя. И само една заблудена чайка, разперила криле под синьото-синьо небе, ми напомня за тебе. И може би пак ще обичам, но мъж, с не толкова сини очи.