Преоткриване

Един объркал се гларус кръжи над главата ми. Не разбра ли, че е сбъркал посоката? А, морето бушува, щурмува, удря и разбива коленете си в стръмния склон на брега. Може би се чудите какво правя аз сред този пейзаж и как се вписвам в него. Бързам да ви отговоря: Гледам простряната синя риза на морето, която се разкъсва от хиляди вълни и мечтая да я облека, да я имам, да я притежавам... В средата й на златна каляска пред мене слиза луната, разплела разкошната си руса плитка и тръгвам по лунната пътека, към душата си. Искам да знам, колкото мога повече за себе си и за морето. Забравила съм всички делнични дребни истории, искам да стигна до себе си и греба с пълни шепи и се мъча да стигна, без да гълтам пясък, да го хрускам и да лепя водорасли по устните си, но ми е трудно, защото осъзнавам, че ти си морето, а аз, аз се давя в очите ти и неистово търся устните ти, за да отпия от тях магията, която те кара да се чувстваш истински...

Преди време, преди доста време, ме омагьосаха твоите дълбоки, като морето очи. Влуди ме погледа, който пареше и спираше дъха ми...Нещо повече от привличане, нещо повече от любов, нещо повече от влюбване ме караше да не стъпвам, а да летя, щастлива съм, че изпитах толкова силни тръпки, които те карат да се чувстваш не земен, обичан...Мога да те сравня само с морето с неговата безмерна душа, с порива на вълните, с техния устрем към брега. Знам, че и сега след толкова години, аз пак съм твоя бряг, аз пак съм твоя пристан и това ме кара да съм щастлива...Опияняваща е магията с която ме привлича дълбокото и непознатото в твоята душа. Аз не се страхувам от непознатото, то е предизвикателство, което ме кара да се опитвам да плувам, навътре в дълбокото...Вече знаем , заедно разкрихме с тебе, защо е солен вкуса на вълните, знаем, че гларусите са крясък отронен от нас самите и че пясъка е следа от милувките на водата, върху ронливия бряг и все пак – Морето е една голяма загадка, която много ми прилича на тебе, затова, когато отсъстваш, дори за часове, аз отивам при него, при морето, което ме опиянява, така, както ти със своите устни...Само на брега те преоткривам, може би, защото се срещнахме там за първи път, а може би защото ти мълчеше, тогава, а в тебе бушуваше неотключена стихията на вълните.