Прекрасен спомен

Точно преди три години, точно по това време, точно в този момент тръгнахме на море... Бяхме три приятелки, три весели момичета, изпълнени с красиви очаквания и уверени в себе си, че ще изкараме невероятна почивка. Пристигнахме, беше рано сутринта, слизайки от автобуса почти заспали, усетихме полъха на морския бриз и мигновено се разсънихме. За секунди минахме на морска вълна и се насочихме към първото кафене, което ни се изправи пред погледите. Седнахме и мълчахме, мълчахме и се наслаждавахме на момента, на това което чувствахме, мислехме за нещата, които ни предстояха. Настанихме се и веднага тръгнахме към плажа. Стъпихме на пясъка и разбрахме, че от този момент всичко, което трябва да правим е да се забавляваме. Правехме го и бяхме щастливи. В един прекрасен момент се появи и Той! Пристигна специално за мен, за да ме види, дори не бяхме и гаджета. Тогава, повярвайте ми, нямаше по-щастлив човек на земята от мен. Не знаех какво да кажа, страх ме беше да помръдна, да не би всичко това да се окаже един красив сън. Мина малко време... Приех щастието, което ме беше сполетяло и се наслаждавах на прекрасните моменти с човека, който толкова силно обикнах. Онова, което изпитвах, не може да бъде по никакъв начин описано с думи, то трябва да бъде преживяно. Цялата пламтях от тези чувства, които бушуваха в мен. Нещата се развиваха със такава бързина. Всичко беше красиво, нежно, диво и така страстно. Не исках това да свършва, не исках нещата да се променят, желаех това да е вечно. Той беше невероятен, така нежен ... Вървяхме по красивите и малки улички на стария Созопол. Сгушена в него, аз почувствах защита и сигурност. Усещах как очите ми се пълнят със сълзи, но това не бяха сълзи от мъка, а от щастие, от любов и радост. Щастието бе пълно. Самата аз до този момент не бях подозирала, че е възможно да се чувствам по такъв начин. Не исках да заспивам, не исках да губя време в съня, исках само и единствено него. В онзи момент аз се разкрих цялата пред него, показах истинската си същност, защото усещах колко много значеше той за мен. Обичах го, знаех, че го обичам, дори и за толкова кратко време. Докосваше ме по начин, по който никой не го беше правил, целуваше ме така, както никой досега не ме е целувал. Караше ме да се смея така искрено и непринудено. Тогава за първи път посрещнах залеза хваната за ръка от онзи, с когото исках да бъда, на когото не успявах да се наситя, при вида на когото забравях дори собственото си съществуване. В онзи момент живеех и дишах само за него. Съвсем забравих, че обикновено такива авантюри завършват доста бързо. Всеки си мисли обаче, че той прави изключение и, че при него нещата ще се развият в положителната посока.. Но уви, не стана така. Той си замина, малко преди мен. Всичко беше страхотно, дори и тогава, защото, знаех, че след броени дни ще го видя. И така, аз и двете ми приятелки хванахме автобуса за София. Те доста оклюмали заради факта, че се връщаме, се чудеха на моя така нестихващ ентусиазъм да се върна обратно. Не можеха да проумеят колко много значеше той за мен и на какво бях способна за него. Върнахме се, видяхме се, но... Всичко бе вече различно, той не беше същият, аз може би също, но го обичах, а той не искаше да повярва. И така всичко приключи. Преживях много мъчителни месеци в стремежа си да се убедя, че трябва да го забравя, но не успях... Дори и сега, след три години, щастливо омъжена за друг и имаща прекрасно момченце на 9 месеца, аз помня всяка една подробност от това прекрасно море, сякаш това се бе случило вчера. И сега върху лицето ми грейва усмивка, като се сетя как вървяхме по плажа, хванати за ръце. Оттогава морето за мен се свързва и винаги ще бъде свързано с него и любовта, която изпитвах към този човек. Макар и за кратко, аз познах такова щастие, което едва ли някой друг би ме накарал да изпитам. Не съжалявам за нищо, благодарна съм на Господ, че ми даде възможността да открия и преживея тези чувства. Има моменти от живота на човек, които ще помним до неговия край и то по онзи начин, по който може да помни само една истински влюбвала се жена.