Нашето море

Лято, слънце, море... Още помня босоногото момиченце с кестеняви къдрици и първата му среща с лазурното синьо море. Още чувам смеха му и усещам възторга от милувките с морето. Помня и как гонейки вълните, момиченцето се загуби и как онзи красив и силен чичко спасител го върна при родителите му. Помня и малките звездички в косите му, и как една от тях то подари на своя спасител... Лято, слънце, море.... Първата любов, детската любов, не обич, любов,... любов към морето... Още помня... Помня как то постави малката си ръчичка в мокрия пясък, а морето разлюля синята си гръд и без да иска разрешение отнесе скъпия отпечатък и го заключи дълбоко в сърцето си, в огромното си сърце, в самотното си сърце....

Помня и втората среща след около десет години. Тюркоазеното море я чакаше толкова дълго и сякаш усетило близката среща се къпеше в сребриста пяна от вълнение, а плажът щедро обсипан от слънчеви лъчи жадуваше да погали босите й крака.

Лято, слънце, море.... Още помня как вятърът флиртуваше с кестенявите къдрици на порасналото вече момиченце. Още помня... Помня магията на тази среща. Помня и блясъка в очите й, помня и как морето събра цялата слънчева светлина, за да й покаже, че... и то помни... А очите й грейнали от щастие светеха като звездички, като малки звездички, като онези звездички,... и не съвсем.... Това бе нейното море. То я привличаше като магнит и събуждаше копнеж за романтика. Ту я натъжаваше с влажната си самотна тишина вечер, когато огнените залези догаряха във водите му, ту я развеселяваше с цялата си феерична пъстрота през деня, когато целувана от жарките слънчеви лъчи търсеше прохладната му прегръдка.

Лято, слънце, море... Още помня как босоногото, пораснало момиченце отново се загуби... пак тук, пак на плажа... Загуби се, загуби сърцето си, но намери него, пораснало момче, мъж, мъж с момчешко излъчване...

Помня как откри в очите му нежността на ласкавото море – нейното море. Помня как откри в сърцето му обич необятна и необуздана като морето – нейното море. Помня как откри в душата му страст – мощна и стихийна като на морето – нейното море... Помня и как изгревът с пурпур ален целуна страстно утринния здрач и нощта угасна с въздишка сладка, а тя и той вече бяха ТЕ.... Любов, истинската любов, и обич, и любов, любовта към него...

Лято, слънце, море... , нейното море, моето море.... Още помня.... Помня как тя и той, аз и той... и нашето дете, малкото ни момиченце отново сме при него – моето море, нашето море.... Виждам кестенявите коси на дъщеря ни, звездичките в косите й, като онези моите, същите и не съвсем... Още помня всичко. Винаги ще помня... И как иначе...