С вълнение казахме ДА

Моята сватба се превърна в моята сбъдната мечта, беше вълнуващо, красиво и забавно, точно както си го представях. И вече почти два месеца след датата 29.04.06г. още съм в еуфория и с удоволствие разказвам и разглеждам сватбените снимки от този наистина приказен ден. Много неща бих искала да ви разкажа, но ще се опитам да не се увличам прекалено много, защото още дълго ще мога да говоря за това с часове. Нека ви предам атмосферата, ще се радвам, ако успеете да се пренесете там. Ние със съпруга ми решихме в този ден да направим всичко възможно да се забавляваме не само ние, но и нашите гости, спестихме им път до църква и ритуална зала и направихме всичко на едно място, поканихме ги в градината на ресторанта и там им създадохме приказна атмосфера сред зеленина и класическа музика на живо и полъх от морето. Няма да забравя мига, в който се появих. Татко ме водеше, а там бяха всички гости, кумовете и... бъдещият ми съпруг. Той тръпнеше в очакване и потропваше нервно. Когато ме видяха, всички ахнаха, а аз се почувствах на седмото небе, не стъпвах, а се носех. Стигнахме до бялото платно и баща ми ми махна воала и подаде ръката ми на Ники (съпруга ми), а той в този миг онемя и се разплака от вълнение, успя да каже през сълзи: "Знаех, че ще си хубава, но не очаквах, че ще си толкова прелестна". После с вълнение си казахме "Да"! Беше много тържествено, направо невероятно! В ресторанта по традиция ни посрещна свекърва ми с хляб, сол и мед, след това започна наистина страхотен купон, като се почне от надиграването с питите и се стигне до свалянето на жартиера и хвърлянето на букета. Направихме преплитане на традиционни български ритуали с такива които сме гледали по филмите и с нови забавни сватбени игрички. Успяхме да паднем на земята още на третия танц, но слава богу и двамата със съпруга ми останахме без травми, само с болки в корема от смях.

Имаше от всичко, всякаква музика и всички се забавляваха от сърце. На този ден си пожелах съпругът ми и аз да сме щастливи като моите баба и дядо, които са заедно вече 58 години и макар че са доста възрастни, те също дойдоха на сватбата и с умиление разказваха на гостите как са ме гледали като малка. Пожелах си да сме така неразделни и привързани един към друг цял живот. Нямахме търпение да ни кажат „ГОРЧИВО”, толкова ни беше сладко да се целуваме този ден. Цялата сватба беше непрестанен купон – всички танцуваха, а ние – младоженците не се спряхме и така до сутринта, когато всичко ми беше като на филм. Да ви призная имала съм притеснения, че няма да е чак толкова вълнуващо след толкова години, защото всъщност ние живеем заедно от 6 години и все си мислех, че няма да се развълнувам като ми предложи брак, като се сгодим и като се женим, но не беше така, всичко беше прекрасно. Всички предварителни притеснения се изпариха, всичко мина много добре и всички бяха доволни, най вече аз, защото наистина имах мечтаната сватба. И смело мога да кажа, че организирахме всичко сами и с помощта на много приятели се получи страхотно, а родителите ни благодариха, че сме им подарили това изживяване без да ги занимаваме с организация и приготовления, те получиха покана като всички останали. Когато избирах рокля си я представях семпла и не натруфена, но когато взех да меря и когато се видях в приказна принцеска рокля си казах, че няма друг ден, в който бих могла да изглеждам така и се сетих как и аз като всички малки момиченца съм си мечтала да бъда принцеса. И както казва мъжът ми „На сватбата булката е най-важна”. Той ми сподели, че се е вълнувал не по-малко от мен, но по един различен начин и основното му желание е било аз да съм доволна и да съм щастлива на този ден, това направи и него щастлив. А това се нарича любов!

От сърце пожелавам на всички бъдещи булки да се чувстват така в най-красивия си ден! И мааалко им завиждам за това което им предстои, защото изживяването е неповторимо и незабравимо. Аз отивам отново да гледам сватбения си видеоалбум !!!