Снимка: iStock
Много двойки общуват постоянно – споделят думи, истории от деня, оплаквания – но все пак се чувстват нечути. Говоренето е само едната половина от комуникацията. Слушането, особено активното, емпатично слушане, е това, което превръща разговора в истинска връзка. Експертите по изследвания на връзките посочват няколко причини, поради които партньорите могат да говорят един покрай друг, а не един с друг.
Ето някои често срещани причини, поради които двойките в крайна сметка говорят, без наистина да слушат:
Емоционално претоварване, стрес: Когато някой е емоционално претоварен – разстроен, уморен, стресиран, нервната система се насочва към защитна реакция, а не към открито слушане. Това затруднява истинското усвояване на това, което казва другият човек.
Различни стилове на комуникация: Единият партньор може да предпочита директност, а другият може да избягва конфликт, да се нуждае от време за обработка на информацията или да използва по-фини сигнали при общуване. Тези различия могат да доведат до неразбиране или чувство за игнориране.
Прекъсване, неясна комуникация: Физическите разсейвания, отвяването, говоренето, докато правите нещо друго или честото прекъсване влошават качеството на слушане и общуване.
Осъдително поведение, обвинение или обобщаване: Казването на неща като „ти винаги...“ или „ти никога...“ подтиква партньорите да се чувстват нападнати, а не отворени към комуникация. Критиката пречи на другия да се чувства достатъчно сигурен, за да споделя и общува отворено, обяснява Verywell Mind.
Предположения и проекция: Ако приемем, че знаете какво чувства или иска другият, без да се уверите в това, това може да ви накара да реагирате неадекватно. Наранявания от миналото или събития, които активират презумпции от наша страна могат да изкривят това, което мислим, че чуваме.
Когато е налице активно слушане, тези характеристики често се проявяват:
Ето конкретни действия, които партньорите могат да опитат, за да подобрят слушащата страна на комуникацията си:
Намерете момент, когато и двамата сте относително спокойни и не сте разсеяни. Кажете: „Можем ли да седнем и да поговорим? Наистина искам да чуя как се чувстваш.“
След като партньорът ви говори, обобщете чутото: „Значи чувстваш „това“ заради „онова“ или „Звучеше сякаш си бил разстроен, когато направих „това.“ Това дава шанс да се коригират недоразуменията.
Понякога хората просто се нуждаят да бъдат чути повече от това да бъдат „поправени“ и излекувани. Попитайте първо: „Искаш ли моя съвет или искаш просто да те слушам?“
Леко обръщане към човека, поддържане на зрителен контакт, кимане, избягване на скръстване на ръцете – те подкрепят казаното от вас устно.
Преди да реагирате или отговорите, поемете дълбоко въздух. Оставете говорещия да приключи. Съпротивлявайте се на желанието да вършите много неща едновременно.
Избягвайте да използвате „винаги“, „никога“ или обвинителен език. Използвайте „Чувствам се…“, вместо „Ти ме караш да се чувствам…“ или „Ти винаги…“
Ако нещо ви се струва прекалено претоварващо като тема, то може да е свързано с минала болка. Признайте това вътрешно, споделете го нежно, ако е уместно. Бъдете деликатни един към друг.
Може би фраза или нежно докосване, което казва: „Не се чувствам чут“, за да знаете и двамата да направите пауза и да се върнете към първоначалния си тон.
Ако партньорът ми все още не ме слуша, дори след като опитам тези съвети, какво да правя?
Първо, споделете преживяването си: кажете: „Чувствам се нечут/а, когато това се случи“, без да го обвинявате. Ако това продължава, консултирането за двойки или комуникационният коучинг могат да бъдат много полезни. Понякога навиците или стиловете на привързаност са дълбоко вкоренени и се нуждаят от външна подкрепа.
По-важно ли е слушането от говоренето във връзка?
И двете са важни, но слушането често се подценява. Когато наистина слушате, създавате среда, в която другият се чувства сигурен, разбран и по-отворен – което подобрява качеството на това, което и двамата споделяте. Добрият разговор протича по-естествено, когато и двамата партньори се чувстват чути.
Може ли подобряването на слушането действително да намали кавгите?
Да. Много недоразумения или спорове произтичат от това, че не чувате наистина какво казва другият – погрешно тълкуване на тона, заключение за грешни намерения или защитна реакция. Доброто слушане помага за ранното откриване на недоразуменията, помага за деескалиране на емоциите и прави разрешаването на проблемите възможно.