Снимка: iStock
Всеки сорт домат има своя плътност, сладост и съдържание на вода, което го прави подходящ за едни ястия и напълно неподходящ за други. Ето как да разпознавате най-разпространените видове на пазара и в градината и за какво точно да ги използвате, за да получите перфектен вкус и консистенция:
Това са едрите, месести, със захарно розово месо и тънка ципа домати. Те имат много малко семена и почти никаква воднистост. Точно затова са кралете на пресните летни салати. Нарежете ги на дебели филии с щедра щипка сол и качествен зехтин - те не се нуждаят от нищо повече. Имайте превид обаче, че не са подходящи за продължително готвене, защото бързо се разпадат на водниста каша, но пък са идеални за студени сосове като гаспачо.
Познавате ги по издължената форма, дебелата кора и плътното месо с малко семенни камери. Тези домати са шампиони в консервирането и готвенето. Благодарение на ниското водно съдържание, сосът от тях се редуцира по-бързо и става гъст и наситен, без да се налага да го варите часове наред. Използвайте ги за домашна лютеница, сос за неаполитанска пица, супи и рагу. Това е сортът, който никога няма да ви разочарова в буркана.
Мънички, кръгли или с форма на крушка, тези домати са истински бонбони от градината. Те имат висока концентрация на захари и киселини, което ги прави „експлозивни“ на вкус. Най-добри са сурови - в салати, на шишчета с моцарела или просто за хапване. При запичане във фурна също имат чудесен вкус: карамелизират се, без да губят форма. За сушене са без конкуренция, защото запазват сладостта си дори след дехидратиране.
Големи, с неправилна сплескана форма, силно оребрени и тежки. Това е класическият домат за бургери и сандвичи - разрязва се на солидна филия и не се “разлива”, а хлябът не се мокри прекалено. Този сорт държи идеално формата си на скара - опитайте го леко запечен с чесън и розмарин като гарнитура. Не е първият избор за сос, защото има много сок, но за салата „Капрезе“ е чудесен.
Това не са недоузрели червени домати, а специфични сортове, които остават зелени и в пълна зрялост. Те са по-твърди и с леко кисел, лимонов вкус. Класиката е пържени зелени домати с царевично брашно - американска традиция, която си струва да опитате. Стават също и за туршия или разядка, където плътността им играе основна роля.
Може, но ще ви трябва много време, за да се изпари водата от тях. Ако бързате, смесете чери домати с няколко добре узрели „Рома“ домата, за да постигнете баланс между свежест и гъстота.
Най-вероятно сте използвали салатен сорт. Едрите розови домати са божествени сурови, но при варене освобождават огромно количество вода и сосът остава блед. За сос винаги залагайте на „Рома“ или друг консервен сорт.
За супи и гозби с кратко варене - да, за да избегнете неприятни люспи в чинията. При бавно и дълго къкрене (над час) люспите се разпадат достатъчно, че да не дразнят, особено ако пасирате соса накрая.